Според специалисти е възможно молекулните механизми на развитие на мозъка през ранния живот да бъдат един от основните определящи фактори за риска от затлъстяване.
Броят на хората с наднормено тегло се увеличава драстично през последните години. Той надвишава два милиона души в световен мащаб.
Поради тази причина учени и различни специалисти непрекъвнато търсят методи за справяне с килограмите – чрез диети или тренировки.
Въпреки различните възможности за понижаване на телесното тегло, предотвратяването на покачването на килограмите остава най-доброто решение за тяхното поддържане, тъй като останалите подходи не винаги са ефективни.
Изследователи от Медицинския колеж Бейлър провеждат проучване, в резултат на което установяват, че молекулните механизми в развитието на мозъка в ранните етапи от живота са един от основените фактори, определящи риска от затлъстяване.
Част от проучването е д-р Хари Маккей, който е докторант в лабораторията Waterland и работи в Медицинския колеж Бейлър.
Изследването е насочено върху епигенетичните фактори в различните организми. Епигенетиката е бързо развиваща се наука, която изучава влиянието на околната среда и начина на живот на хората върху изявата на техните гени.
Проучването е съсредоточено върху специфична област в мозъка в хипоталамуса, наречена аркуатно ядро. Това е главният регулатор за приема на храна, физическата активност и метаболизма.
Специалистите разкриват, че аркуатното ядро претърпява екстензивно епигенетично съзряване по време на ранния постнатален период в живота на бебето.
През този период развиващият се организъм също е изключително чувствителен към програмирането на механизмите за бъдещата регулация на телесното тегло. Това предполага, че затлъстяването и повишаването на килограмите би могло да бъде резултат от нерегулирано епигенетично съзряване.
Според направеното разкритие рискът от затлъстяване при хората се определя отчасти от епигенетичното развитие в аркуатното ядро на хипоталамуса.
Следователно епигенетичните фактори участват както в ранните екологични, така и в генетичните влияния върху риска от затлъстяване.
Тези резултати биха могли да позволят разработката на нови по-ефективни методи, с помощта на които да се понижи значително броят на хората със затлъстяване в световен мащаб.
Проучването е публикувано в сп. Science Advances
plus.bg/
