Зареждане ...
Виктория е човек, за когото не за пръв път чувате. Познавате я от нейните благотворителни каузи и колкото и да се говори за нея все не е достатъчно. Освен, че работи в Българската армия, преди три години Виктория поставя началото на една кауза, която вече се е превърнала в традиция за Казанлък и казанлъчани. Срещнахме се с Виктория, която ни разказа как успява да съчетава всичко това и за какво мечтае Виктория вижте сега:
Knews представя Виктория Аврамова
Вече 3 години работиш по твоята кауза, посветена на това да помогнеш на възрастните хора в България. Кога и как реши, да започнеш тази страница от живота си?
– Откакто отворих тази страница съм много щастлива . Това беше по време на Ковид пандемията. Останах без работа и разбрах колко трудно е по време на пандемия. Тогава си припомних какво е да нямаш и си зададох въпроса ” А възрастните хора как се справят с минимална пенсия , която им стига да си покрият лекарствата ? “. Тогава реших,че трябва да помогна поне на едно семейство,но получих подкрепа от колегите си и ми вдъхнаха кураж, че трябва да се разпространи идеята ,за да стане по мащабно и това беше факт . Така се случиха нещата ,че беше малко преди Коледа и аз реших ,че тези хора трябва да са с пълна трапеза на празника и да не се чувстват сами и се наложи в рамките на две седмици това да стане факт . Благодарение на много дарители тогава помогнахме на над 60 домакинства, като останаха средства и за други инициативи . И така се „заразих“ с това да помагам по – често на хората . Трета поредна година , десетки инициативи , стотици усмивки и сълзи.
Колко пъти се разплака по време на каузите ти с възрастни хора? Повече ли са сълзите от усмивките, които ти донесе общуването с тях?
-Твърде емоционална съм , но в интерес на истината насълзявали са ми се очите ,но пред хората не съм си позволявала да плача . Плакала съм ,когато един такъв мой ден приключи и осъзная тези хора какъв живот живеят. Усмивките ми със сигурност са били повече , защото е много приятно чужди хора да те прегръщат и да виждаш сълзи от щастие в очите им . Когато отида на следващата година освен ,че аз не съм ги забравила ,но и те не са ме забравили и не може да излезнеш от къщата на възрастен без да те почерпи поне с бонбон.Много хора си мислят ,че битието на хората ме натоварва,но напротив аз се чувствам щастлива като знам ,че съм допринесла за тяхното щастие.
Уважението ти към възрастните хора е очевидно, прозира от всяка твоя дума. Какво обаче те кара да изпитваш възхищение от това, което са постигнали, от съдбите им, от техния живот като цяло?
-Повечето възрастни хора са изоставени от децата си и внуците си , това за тях е най-голямата болка. Виждам,че не е нужно да имаш много,за да живееш щастливо. За тях е важно да имат другарче до себе си и да имат какво да сложат на трапезата си и въпреки всички трудни моменти през годините си те не се отказват. Борят се и се справят сами ,което ме кара да изпитвам уважение към тях .
Какво ти дава сили винаги да излъчваш добрина? Никога ли не се ядосваш?
-Ядосвам се разбира се и аз като всеки нормален човек . Според мен деня ни или живота ни ще бъде такъв какъвто ние си го направим и няма място за гняв. По този начин вредим на себе си ,а аз имам желанието да живея щастливо и пълноценно за това ще ме виждате винаги с усмивка .
Работиш по тази кауза вече толкова много години. Как убеждаваш хората, да повярват в теб и каузата ти? Тук вече всичко е на доверие?
-Било ми е мечта да имам развита фондация и чрез нея да мога да докажа откъде са приходите и къде отиват разходите,но това иска години труд и свободно време . Първата година ми беше много притеснено дали въобще някой ще рискува да ми повярва, но за мое щастие първата ми инициатива беше най-успешна . С времето изграждаш името си и печелиш доверието на хората . Това е една от причините да споделям кадри от инициативите , за да бъдат сигурни,че е осъществена. Макар и трета поредна година на моменти изпитвам дискомфорт,когато получавам даренията , въпреки ,че хората вече ме познават .
Успя ли да разгадаеш тайната на дълголетието? Или е по-добре то да си остане загадка?
-Ще ти кажа, когато стана на 1 век (смее се). Не знам каква е тайната, но лично според мен трябва да гледаме позитивно на нещата. Когато дните минават изпълнени с щастие, няма да усетиш кога си станал на 100.
Автор: Денислав Денев
