Да си спомним за великата актриса Стоянка Мутафова, дни преди годишнината от смъртта й.
Вече три години, България е без Стоянка Мутафова. Голямата актриса почина 97- годишна на 6 декември 2019 г. в 6,15 часа. Любимият й Нейчо Попов си я прибира на Никулден. Като истински бургазлия той много обичал риба.
Впрочем Мутафова държеше да я наричат артистка, а не актриса. Защото “арт” на латински означавало изкуство. А щом правиш изкуство, ти си артист. Актриса – това е занаят.
“А ние не сме само изпълнители. Аз никога не съм еднаква във всички представления не в думите, но като поведение гледам да съм различна.
Затова ми е смешно, когато мои колеги жени мислят, че е по-красиво и по те издига да те наричат “ак-триса!” А то е степен по- ниско”, аргументира се артистката.
Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на писателя Константин Мутафов, който е бил драматург на Народния театър. Кръщелното й име е Стояна-Мария, наречена е на Дядо си Стоян и на Дева Мария, за да я закриля, защото се ражда много хилава. Чакат бебето да умре и близък на семейството съветва родителите й да я кръстят, да не си отиде некръстена.
В началото на кариерата й на плаката за едно представление в Народния театър името й е изписано само Стоянка. Актрисата тръгва към директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите й казва: “Недей, “к”-то носи щастие, ще имаш успех.” И тя наистина става известна. Колегите и приятелите й обаче винаги я наричали Стояна.
Излиза за първи път на сцената, когато е 13 – годишна. Била с родителите си на почивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане артистка, си измолва ролята на слугинчето. Моли Увалиев да играе с живо коте, той й разрешава.
За да блесне пред публиката, си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението, макар че подобно нещо в пиесата няма.
“Точно когато един актьор гръмогласно крещеше-разказа Мутафова, – аз се строполих на сцената, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна…”
Веднъж, ядосана на родителите си, решава Да се направи на обесена за отмъщение. Омотава един колан около врата си и боядисва устните си в синьо. Баща й е шокиран, но баба й, която тя нарича Фелдфебела, хваща измамата.
Стоянка Мутафова завършва Първа софийска девическа гимназия през 1941 г. и класическа филология в СУ.
Че ще стане известна, й предрича една циганка Стояна я среща, докато е студентка. Гледайки на ръката й, циганката казва: “Да знаеш, един ден ще бъдеш герой на мегдана. И кучетата даже ще те знаят”.
Мутафова решава да кандидатства в Държавната театрална школа. Баща й Константин Мутафов праща писмо до директора на Народния театър Владимир Полянов дъщеря му да не бъде приета в школата. Добре че директорът не го е послушал и през 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса.
От тук нататък животът на Стоянка Мутафова ще преминава през любови, женитби и разводи, но театърът ще я спасява във всички трудни ситуации. Казва, че сцената е вторият й дом.
През 1946 г. се омъжва за чешкия режисьор Роберт Роснер. Тя е на 23 години, той – на 51. Двамата отиват да живеят във Виена, после заради неговата работа се преселват в Прага. Там завършва второ висше – театралния отдел на Академията за изкуства. И артистичната й кариера всъщност започва в театър “Алхамбра” на чехословашката столица.
През 1949 г. двамата се разделят и Мутафова се завръща в Народния театър. Първата й роля е в “Хитрините на Скапен”, постановка на проф. Стефан Сърчаджиев. В пиесата “Дон Жуан” играе мъж – мустакат слуга на женския прелъстител.
От тогава помни думите на Константин Кисимов, който обичал да се провиква: “Ей, хора, вижте какво! Дишайте тоз въздух в началото, туй са вашите първи години! “И тя го диша точно седем години в Народния театър”.
През 1956 г. Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев са в групата актьори, командировани да създадат нов театър – Сатиричния. Заповед №1 за назначение в него обаче принадлежи на Татяна Лолова. Отношенията между двете грандами на смеха са тема за цяла дисертация.
През последните години от живота си Стоянка Мутафова е най-възрастната играеща актриса в света.
2000 г. Георги Калоянчев получава наградата за цялостно творчество. Връчва му я Стоянка Мутафова.
С писателя и сценариста Юри Дачев, автор на биографичната й книга “Герой на мегдана” Мутафова играе в първата постановка на Сатиричния – “Баня” на Маяковски. Спектакълът е оценен като слаб и много от командированите актьори се връщат в предишните си театри.
Стоянка и Калоянчев обаче остават и са стожери на трупата, към която през годините се присъединяват Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Невена Коканова и много други.
Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист, преводач, дългогодишен редактор във в. “Антени”. От него е единствената дъщеря на актрисата-Мария.
Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов – актьор и режисьор. Тя признава, че той е голямата й любов в живота й.
Най-силните й роли в Сатиричния театър са в “12-те стола”, “Михал Мишкоед”, “Ревизор”, “Тартюф”, “Смъртта на Тарелкин”, “Кораб с алени платна”, “Януари”, “Игра на котки”, “Представянето на “Хамлет” в с. Долно Туткаво” и др.
Любимата й роля е на по-малката сестра в “Игра на котки”, любимата роля на публиката е на баба Гицка в “Големанов”.
Изключителна популярност и носи творческият тандем с Георги Парцалев. След като Енчо Багаров, партньорът на Парцалев, загива при автомобилна катастрофа, той кани Мутафова да играят заедно двамата.
В началото тя отказва, но след смъртта на съпруга си Нейчо Попов се съгласява. С естрадно-хумористични програми двамата обикалят сцените в цялата страна. Стават толкова популярни, че публиката започва да ce смее още с излизането им на сцената.
Българското кино трябва да се черви цял живот, че не използва достатъчно таланта на Стоянка Мутафова във филмите си.
Може и да ви звучи невероятно, но до 1989 г. тя така и не изигра нито една главна роля. Не се обиди на режисьорите и когато все пак я канеха, препълваше с живот и въодушевление и епизодичните си изяви.
Мутафова ще остане завинаги в историята на киното ни като първата българска актриса, снимала се дибидюс във филм. Е, според ограниченията на соцморала от 60-те години, но макар и за секунди зрителите видяха прелестите й, по които са въздишали много нейни колеги.
Това се случва във филма на Бинка Желязкова “Привързаният балон” по сценарий на Йордан Радичков, появил се на екран в края на 1967 г. Според автора над митичното село Черказки се появява въздушен балон. Балонът лети над селото и когато стига до реката, вижда във един вир къпещи се жени. Като едра мряна във вира се премята героинята на Мутафова и кълне балона задето я фотографира.
В киното дебютира късно, вече е на 34 г. Появява се в съвсем дребна епизодична роля в “Точка първа”.
После е фризьорка в “Специалист по всичко”, сватовница в българо-италианската продукция “Любовницата на Граминя” с Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели, майка в “Бялата стая”, баба Стойка в “Кит”, Касандра в “Езоп”, двойна роля – циганката и самата себе си в “Бягство в Ропотамо”, дребни безименни роли в “Топло” и “Баш майсторът началник”.
С Георги Калоянчев живеят в един блок и са повече от семейни приятели. Заедно постъпват в Сатирата и там преминава целия им живот. Партнират си в много постановки. “Не съм срещал по-шантава жена от Стояна”, казваше Калата.
Тя пътува за представление във Варна, когато разбира, че Калата е починал. Казват й 15 минути преди началото на представлението. Тя онемява и изпада в шок. Чувства се като в безвъздушно пространство, в небитие някакво. Успяват да я стабилизират, но отказва да играе.
Тогава я попитах защо все пак излезе на сцената. “Заради Калата” – отговори тя. – И заради хората, които бяха изпълнили салона и сигурно знаеха, че него вече го няма. Събрах всичките си сили и излязох. Само аз си знам какво ми беше по време на представлението.”
Накрая излиза на авансцената и казва: “А сега нека да ръкопляскаме за Калата!”. Зрителите в салона стават и дълго ръкопляскат…
Стоянка Мутафова е актрисата с най-много прякори в българския театър, а може би и в цяла Европа. Това също е белег за популярност, за зрителска, колегиална и журналистическа любов. Ето ги: Муци, Муцата, Каката, Примата на Сатиричния театър, Комедийна прима, Тайфун с нежно име, Хулиганката на българския театър, Всенародна любимка, Грандамата на българския театър, Вечната Амбър, Фурията, Виелицата, Халата, Г-жа Стихийно бедствие, Осмото чудо на света, Първата дама на българския смях, Свещеното чудовище на Сатиричния театър, Диагнозата “Мутафова”. В свой репортаж немската телевизия ARD я нарича Българската кралица на комедията.
Смешни случки
1968 г. Стоянка Мутафова е на турне из страната, но получава тежка жлъчна криза и се връща в София, където постъпва в болница. Съпругът й Нейчо Попов снима филма “Мъже в командировка”. След снимачния ден идва с огромен букет в филма “Мъже в командировка”. След снимачния ден идва с огромен букет в болничната стая, където Стоянка лежи и пъшка, и й подава цветята.
– А, не! Още не ми е време да гушвам букета, реагира Мутафова.
В Сатиричния театър ще представят книгата на Стоянка Мутафова “Герой на мегдана”. Литературната обработка е на Юри Дачев. Мутафова казва:
– Понеже сега се връщам от чужбина, още не съм прочела книгата, която съм написала.
Стоянка Мутафова вече е омъжена за втория си съпруг Леонид Грубешлиев. Един ден свекърва й – известната поетеса Мария Грубешлиева, я пита:
– Стоянке, чух, че си била курва. Вярно ли е?
– Мери, и аз за теб съм чувала същото, ама знам, че не си – не остава длъжна устатата.
Този разговор сближава свекървата и снахата.
