За три часа стотици ценители на изобразителното изкуство преминаха през залите на Музей-галерия „Анел“, където на 25 октомври беше открита изложбата „Световидения“ на Левент Морè. Гостите, сред които бяха десетки творци, бизнесмени и политици, бяха посрещани от собственика на галерията Ангел Симеонов. Левент Морè е разпознаваем автор в немскоговорящия свят, тъй като живее повече от 30 години във Виена. Роден в Казанлък през 1957 г., той следва в Академията за изящни изкуства в Истанбул (1979 – 1983), а впоследствие продължава обучението си във Виена. Започва с фигуративна живопис и като почитател на фовистите (Матис, Дерен, Вийяр, Емил Нолде) открива своя собствен път и стил.
Проф. Аксиния Джурова определя специфичния почерк на художника като „диво усещане за цвят, свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебваща парареалност – експресивна, доближаваща се до фовистичен екстаз, който ни напомнят, че светът е загадка, ключалка без ключ или обратното“.
Художникът беше представен от проф. Валери Стефанов, който в есеистичния си анализ „Левент Морè и езикът на невидимото“ отбелязва: „Да рисуваш абстрактно, е предизвикателство. Това означава да боравиш с един пределно „мек“ метафоричен език. Много често изображенията нямат заглавия – подсказване за намеренията на твореца и за посоката на посланието. Няма сюжети, които да закотвят Смисъла и да го залюлеят пред очите ни. Няма предмети, които да ни дават надеждата, че празнотата е победима. Няма фигури, които да ни въвеждат в ориентиращата пластична мяра на човешкото. Няма…“.
Специално за в. „Труд“ Левент Морè сподели: „Аз рисувам с маслени бои. Маслото е кралската дисциплина. Вдъхновявам се от литературата и музиката. Четенето е жизнено необходимо за мене, защото познанието чрез него е безкрайно. Всяка сутрин започвам деня си с музиката на Моцарт. Рисувам на неговия фон до 14 ч. После следва джаз и завършвам деня с рок. Две велики личности трасираха моя път. Ерик Бауман – изключителен колекционер – беше моят голям ментор. И Хервик Хатвигер беше до мене години наред – той притежава най-голямата колекция на българско изкуство, създаде музей на свое име. Аз не се чувствам емигрант – живея едновременно във Виена и в къщата си в Средна гора, отскачам до Ню Йорк. Не препоръчвам на творческите личности да подчертават, че са емигранти. Светът стана общ, а изкуството обединява. Като австрийски гражданин определям Западния свят като Цивилизацията на страните от Залязващото слънце. Станахме едно и навсякъде сме у дома. Преди 20 години приключих с реалистичната живопис и оттогава съм цветово напрегнат абстракционист.
Препоръчвам на всички творци да не влизат в политическите игри, защото ще загубят приятелите си. Артистите не трябва да чакат на държавата, но тя трябва да подкрепя изкуството. Нека вземем модела от утвърдените демокрации – да отворим пазара на изкуството навън, да няма рестрикции за износ на родно изкуство по големите аукционни къщи и галерии. Политиката за задържане на творби на български класици вътре в страната е грешна“.
Експозицията от великолепни платна на Левент Морè може да бъде разгледана до 10 ноември 2022 г.
trud.bg/
