Областна администрация – Стара Загора спечели финансиране по проект “Недвижимо културно наследство” към Министерството на културата, които ще бъдат използвани за извършване на необходимите дейности по отваряне на монумента Бузлуджа за посетители.
Това съобщи арх. Дора Иванова, председател на фондация “Проект Бузлуджа” на пресконференция, състояла се в Община Казанлък.
Тя коментира, че тези средства би трябвало да са достатъчни за обезопасяването на сградата и за осигуряване на възможност за посетителски достъп. Иванова напомни, че е необходимо обезопасяване на покрива, консервационно-реставрационни дейности по куполната мозайка, както и изграждане на посетителски пътеки. “Информацията за финансирането е съвсем нова и предстои Областна администрация – Стара Загора да представи конкретните стъпки”, коментира тя.
В пресконференцията участваха още арх. Георги Стоев, главен архитект в Община Казанлък и Веселина Димитрова, експерт стратегическо планиране в местната администрация. Темата беше “Концепцията за устойчив туризъм” на общината, която беше представена на международна конференция в Рим.
Община Казанлък е партньор по програма “Градски дневен ред” на Европейската комисия по подтема “Интегриран подход към дисонантното наследство”. На форума екипът представи и извършените и предстоящи дейности за социализиране на монумента “Бузлуджа”.
Арх. Дора Иванова подчерта, че именно паметникът Бузлуджа е повод за създаването на работната група от над 30 организации и експерти от различни страни, която разглежда подхода към паметниците на дисонантното, или противоречиво наследство. Тя обясни, че темата е изключително адекватна и интересна не само за България, но и за всички страни членки на Европейския съюз. Според нея темата генерално се пренебрегва, а тези паметници имат свойството да привличат интерес и имат огромен потенциал.
Иванова изтъкна, че програмата “Градски дневен ред” не се отнася само до култура, а е насочена към градското развитие.
“Различни сдружения в цяла Европа развиват инстументариум за интегриране на дисонантното наследство в градското развитие, а Бузлуджа е давана за пример с добрите практики, които са извършени до момента. Получихме много покани от различни държави като Португалия, Белгия и Германия да представим проекта, за да може той да послужи като добър пример за подхода към подобни обекти в тези страни”, посочи тя.
Арх. Дора Иванова обясни, че паметникът Бузлуджа е особено противоречив, защото хората го свързват неизменно със своите спомени от близкото минало и идентифицират сградата с това.
“Целта ни е да се води този диалог, а не да се крие какво се е случило в миналото”, отбеляза тя. Целият Източен блок има подобно наследство, посочи Иванова. Според нея историята не е едностранчива, тя е “мултивокална” , а демократичната история е тази, която позволява хората да бъдат чути.
