Казанлъшката фабрика “Кремона” се появи в последния брой на Forbes България. Изданието, което е с фокус върху новините и информацията свързани с бизнеса, инвестирането, технологиите, предприемачеството, иновациите, лидерството и филантропията и което достига до 140 млн. читатели. Това го прави най-големия бизнес медия бранд в света. В България дейността на Forbes е структурирана като социално предприемачество с основна цел насърчаване на предприемаческия дух.
В материала “Музиката на Кремона”, списанието разказва за предизвикателствата, с които позиционираната в Казанлък единствена българска фабрика за производство на струнни музикални инструменти се справя.
Сградата навява усещане за соц – с типичната индустриална архитектура и леко олющена фасада. „Кремона“ е единствената българска фабрика за производство на струнни музикални инструменти – цигулки, виоли, виолини, чела, укулеле, но най-вече – китари, които заемат 95% от бизнеса.
През 2024 г. тя ще отбележи сто години от основаването си и благодарение на нея Казанлък, освен град на розите и оръжието, е и дом на българското лютиерство.
„Ние сме повече лютиери, отколкото фабрика, заради традициите ни в ръчното създаване на музикални инструменти.“ Последните думи на Теодора Димчева (44), второ поколение в бизнеса, едва се чуват, заглушени обаче не от звън на китари, а от пронизителното кресчендо на банциг.
На първия етаж на „Кремона“ дървообработващите машини режат и оформят детайли, от които ще се сглобят серии класически китари, за фламенко и джаз, за начинаещи и пърформъри, и бутикова партида цигулки, виоли, виолини, чела от най-високо лютиерско качество.
Около 13 хиляди инструмента излизат годишно от предприятието, за да отпътуват към клиенти в САЩ, Европа, Австралия. Цигулките се поръчват основно от Япония. Във Франция „Кремона“ е лидер в продажбите на класически китари, с гордост пояснява Димчева.
Следващата цел е скандинавският пазар, който според нея крие огромен потенциал. В България търсенето на казанлъшките инструменти е слабо и не е сред основните цели на компанията: „Когато отидеш в Lidl или Kaufland, можеш да купиш на детето си китара за 30 лв., а нашите струват 500 лева, хората се замислят“, казва Димчева.
Цените на големите китари на „Кремона“ достигат до 1500 евро според модела и вложените материали, а на щрайховите инструменти – до 3 хил. евро, но в музикалния бранш подобни суми не са впечатляващи.
Моделите на „Кремона“ редовно са в Топ 10 на класациите на световните музикални платформи и си струват всяка похарчена стотинка, убеждава ни не само Теодора Димчева, а и Краля на седемте струни във видеоревю.
В производството на една сглобена китара „Кремона“ има над 80% ръчен труд. Рядкост в бранша, който става все по-технологичен. Много от компаниите в него се рекламират като hand made, защото това се цени, но произвеждат с машини в Китай или Мексико, коментира Димчева. В „Кремона“ обаче всичко е вярно с оригинала.
Пръснати из различните цехове, приведени над дърводелските си маси работници умело и нежно шлайфат капаци, оформят извивки, лепят ленти, пробиват дупки на грифове, заглаждат ръбчета, инкрустират розетки, опъват струни… Хората са обучавани с месеци за всеки отделен процес от създаването на инструментите, а много от местните лютиери са минали през фабриката и са предали или получили уменията си тук.
Прецизността в тяхната работа е до части от милиметъра. Милиметър по-тънък капак, и звукът е различен или пък фалшив. Милиметър по-малко в позицията на грифа спрямо тялото на китарата, и „гласът“ ѝ се променя.
Затова и създаването на един инструмент от парче дърво до лъскавия продукт, който влиза в кашона за доставка, отнема между 30 и 45 дни. Във фабрики като Gibson с висока степен на автоматизация това се случва за две седмици.
„Ние не можем да си го позволим като инвестиция, нито искаме да сме там, защото всяка наша китара е уникална“, казва Димчева. А и колкото да е прецизен инструментът, направен от машина, не може да замени това, което човек създава с ръцете си, допълва тя.
Казанлъшката фабрика не разполага с роботи, нито поточни линии, но използва технологии на световно ниво, благодарение на собствените си разработки. Разчита на креативното сътрудничество с лютиера консултант Галин Пенев, който модернизира технологията и машините на фабриката.
Подобрената техника помага на компанията да работи с максимална точност, минимален брак и спестява най-ценния ресурс – времето. Димчева посочва най-близкия пример – машината за грифове. Преди да се модернизира, тя изрязва няколко грифа на ден, а сега произвежда по четири на всеки 20 минути.
До прозореца възрастна работничка ловко преплита традицията със съвремието, използвайки стара техника за оформяне на ръбчетата на китарите. Т.нар. таралеж е метална форма, подобна на корсет, в която се слагат инструментите и се притискат с помощта на силиконови ластици. Майсторката не е единствената жена в екипа, а принадлежи към преобладаващия в предприятието пол. Близо 90% от служителите са жени, което също отличава „Кремона“ от останалите производители в бранша.
Тази особеност прави впечатление и на чуждестранните гости. Димчева няма да забрави какво ѝ казва една японка: „Вашите китари сигурно са различни – сърцето на жените влиза в тях, защото ги докосват с ръцете и духа си“.
Нейното сърце също е отдадено на „Кремона“. Емигрирала със семейството си в САЩ, на 19 влиза в американската армия, за да получи образование, а на 27 излиза с чин старши сержант и диплома по бизнес администрация и психология от Университета в Сакраменто. Гради кариера в корпоративния свят, занимавайки се с маркетинг и реклама.
Работи за брандове като Lexus и Ritz-Carlton, но този живот започва да я изтощава. Иска да прави нещо по-смислено, вместо „да продавам луксозни стоки на хора, които нямат особена нужда от тях“. Взема си година ваканция и обикаля Южна Америка, после се връща в България. За малко. През 2017 г. се отбива в семейната фабрика в Казанлък и вдишвайки уханието на прясно нарязано дърво и лепило, осъзнава, че е открила своето място.
До този момент Теодора Димчева не е обмисляла да се включи в семейната компания, въпреки че баща ѝ Валентин Димчев е едноличен собственик на „Кремона – България“ от 2004 г. Инженер по електроника, той заминава за САЩ в края на 90-те в търсене на по-добри възможности и купува и управлява бизнеса от дистанция – най-вече в ролята си на визионер, който задава посоката и взема ключовите решения. Истинският двигател на фабриката обаче е изпълнителният директор Елена Гамова.
С нейна помощ и подкрепата на работниците Теодора Димчева опознава лютиерския свят. Работи в цеховете, изучава тънкостите в занаята, инструментите и търговията с тях. Този бизнес не е песен, разбира тя по трудния начин. Борбата за развитието му не е спирала от самото начало. Когато баща ѝ поема фабриката, тя е в плачевно състояние: „почти никаква работеща техника, нито указания как нещо се прави“. С Елена Гамова постепенно го изправят на крака – описват се различните процеси, подобряват се машините и технологиите, обучават работници и едновременно с това се разработват пазари.
Германия е сред първите, в които се налага брандът. Това става чрез дистрибуторите, които консултират „Кремона“ каква трябва да е една китара, за да бъде продаваема на техния пазар. Ставайки конкурентоспособни в среда с качествени музикални инструменти, българските продукти излизат от ниския ценови клас и продължават да се подобряват. Междувременно в САЩ братовчедът на Димчева проправя пътя на „Кремона“ с кола, натоварена с инструменти, обикаляйки музикалните магазини от врата на врата.
Двайсет години по-късно американският пазар на компанията е повече от добър – нейните китари се продават не само в Amazon, в основни магазини за музикални инструменти като Guitar Center или Musicians friends.
По традиция фабриката търси новите си клиенти на изложенията във Франкфурт, Германия, и Анхайм, САЩ, където може да свери часовника си с конкуренцията и „да види къде се намира“. Но тъй като форумът минава онлайн за известно време, „Кремона“ действа и по изпитаната рецепта – рекламата от уста на уста. „Целим се в музиканти, които не са суперизвестни, защото не бихме могли да си ги позволим, или са начинаещи“, уточнява Димчева.
Артистите получават инструментите на символична цена или безвъзмездно, а в замяна споделят мнението си във видео. Сред точните попадения на компанията са „Джипси Кингс“, Вадим Колпаков, Лулу Райнхард, на когото дори е посветена серия фламенко китари, и др.
Същата рекламна стратегия се прилага и в България, където китарите на бранда са в ръцете на артисти като Бисер Иванов, Графа, Васил Крумов и др., включително на Младежкия китарен оркестър „София“. „Единственото ни условие в тези партньорства е китарите наистина да им харесват и да свирят на тях с кеф“, добавя Димчева.
Постоянството на семейство Димчеви и Елена Гамова дава резултат, макар и бавно, защото за растежа си бизнесът разчита на собствени средства. Приходите се увеличават плавно, достигайки своя пик от 4.2 млн. лв. през 2022 г., по данни от Търговския регистър.
„Кремона“ се разраства, но остава уязвима към икономически сътресения. Причините са както в това, че продуктите ѝ не са от първа необходимост и при криза хората се отказват първо от тях, така и в липсата на гъвкавост заради продължителния производствен цикъл и дългото време за доставка на материалите.
Все пак фабриката се справя с предизвикателствата – като рестрикциите, наложени миналата година на канадския кедър, от който се изработват капаците на китарите. Това изправя бизнеса на ръба, защото материалът поскъпва тройно и изчезва от пазара.
Малко преди това „Кремона“ трябва да се справи със страничните ефекти от пандемията – хаос в доставките и отмяна на поръчки заради фалити в музикалния бизнес. „Едно от нещата, които наистина ни помогнаха тогава, беше мярката 60/40. Така издрапахме на повърхността“, спомня си Димчева. Следва обрат – хората започват да търсят различни форми на забавления и се насочват към музиката.
Според проучване на YouGov само в САЩ 16 млн. души са се научили да свирят на китара през първите две години на пандемията. Димчева не се радва задълго на бума в поръчките, защото повечето ѝ работници се разболяват от ковид и е принудена да затвори фабриката за две седмици: „Страшен момент, треперили сме за всички“, казва тя. Войната в Украйна също носи проблеми с поскъпването на дървесината и сметките за газ. Войникът в Теодора Димчева обаче не се предава: „Въпреки че сме фабрика на почти 100 години, нови проблеми и решения продължават да се появяват, а ние продължаваме да се развиваме и да се катерим напред“.
Как ще продължи да се пише историята на „Кремона“ занапред? Собствениците виждат бъдещето ѝ в бутиково производство на лимитирани партиди инструменти от по-висок клас. Така или иначе икономическата реалност не им оставя голям избор – другата им възможност е Китай.
На Китай вече са казали не: отхвърлили са предложение да произвеждат китарите си там, защото не искат да правят евтини продукти в чужда държава. Предпочитат да дават хляб на хората в Казанлък. Вече са предприели първите стъпки в новата посока – отказват поръчки за китари в по-ниския клас, защото производството им не е рентабилно.
„Не искаме да се разрастваме, да наемаме повече хора или страхотна техника. Искаме да сме по-малки, но с желязно качество, да даваме хубави заплати на хората си и те да са щастливи, че работят в компанията ни. Това е нашата визия как да се развиваме.“
