Насекомите, които наскоро бяха разрешени за влагане в храни, задължително трябва да се изписват на български и на латински език на етикета, дори да се съдържат в минимално количество. Това заяви в “Денят започва” д-р Иван Генчев, директор на Дирекция “Контрол на фуражните и страничните животински продукти”, БАБХ.
Той уточни, че има стриктен европейски регламент, който контролира това.
“Без наше знание няма как да консумираме насекоми, тъй като европейското законодателство ясно посочва какво трябва да се упоменава на етикета и как трябва да се обозначават насекомите. Без знанието на потребителя и неговия информиран избор, той не може да закупи храна, в която са вложени насекоми, а той не желае да ги консумира. Всеки избор за консумация на храна, в която са вложени насекоми, е избор на потребителя. И ако реши да пробва, може да го направи, без да се притеснява за здравето си – те ще са безопасни.
Не е вярно, че вложено брашно от насекоми под 5% няма да е обявено, тъй като брашното от насекоми е алерген и то трябва да е упоменато на етикета. Задължително се изписва вида на насекомото, латинското наименование, в скоби се изписва на български. И то трябва да е с цвят или шрифт, различен от останалите, така че потребителят да го види”, посочи д-р Генчев.
За момента одобрени за консумация са видовете: брашнен червей, ларвата на брашнения бръмбар, домашен щурец, прелетен скакалец и малък брашнен бръмбар. Разрешена е консумацията им под формата на брашно, замразени или изсушени.
“Всеки един вид насекомо се одобрява индивидуално и в последствие се вписва в европейски регистър. За всяка храна, за която е определено, че може да се влага, е определено и нивото на продукт от насекоми, който може да се влага под формата на грам на 100 грама. Всеки производител е задължен за де съобрази с това изискване и не виждам какво би притеснило потребителите, тъй като процеса е контролиран от самото начало”, изтъкна той.
Към момента на българския пазар не се предлагат подобни продукти, но се очаква те да навлязат в най-скоро време, тъй като има световен глад за протеини и много хора са отворени към нетрадиционните хранителни продукти, коментира още д-р Генчев.
