Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
В гробницата са били извършени две погребения – на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Според археолозите гробницата е била ограбена още в древността. В могилния насип са намерени два глинени аскоса (плосък кръгъл съд с две дръжки) и сребърна каничка. В преддверието са разкрити глинен съд – ойнохое (кана за вино) и кости на кон. В куполното помещение са намерени остродънна амфора, глинени розети със суха позлата, погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.
Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените воини върху втория фриз на коридора възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на борба. Сцените отразяват историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел. В куполното помещение, в центъра на главния фриз, срещу входа, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка, отрупана с плодове, а около тях са представени техните прислужници, носещи дарове. Изобразена е сцена на „погребално угощение с шествие“. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци – белег на героизиране, широко разпространено през елинистичната епоха. Стенната декорация в горния край на купола завършва с втори малък фриз, на който са представени три колесници, теглени от по два коня.
Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.
