На едва 16 години, Теована Станчева от град Казанлък вече е изявено име в българския ендуро спорт. Състезател на клуб „Алба Дамасцена МСК“, тя кара ендуро от близо три години и мотокрос от година и половина. Младата звезда впечатлява със смелост, талант и решителност, като вече съчетава спортните си постижения с дебюта си в киното.
Любовта към моторите идва благодарение на баща й, който запалва у нея искрата на този екстремен спорт. Преди това Теована се занимава с художествена гимнастика, но след травма прекъсва състезателната си кариера. През 2021 г. получава първия си мотор – Honda 85 кубика – и започва своето пътешествие в света на ендурото.
„Първите ми опити бяха по горските пътеки с баща ми. Там срещнах Любомир Синев, който ме запозна с Шампионата по ендуро. Тогава все още бях карала съвсем малко, но реших да опитам. Обичам предизвикателствата и това промени живота ми. Сега не бих си представила да правя нещо различно,“ споделя тя.
Вижте цялото интервю с Теована пред изданието Motosport.bg от автора Деница Герчева.
Как започна твоят път в ендурото и как това повлия на живота ти? Кой те запали в спорта, които мнозина мислят за мъжки и силов?
В ендурото ме запали баща ми от много ранна детска възраст. Преди това тренирах художествена гимнастика. В рамките на 5 години цялото ми внимание беше насочено към този спорт. След травма приключих състезателна дейност. 2021 година баща ми си дойде от каране и изпитах огромно желание да покарам неговия мотор. От тогава усетих, че това е моето призвание. След седмица баща ми ми купи мотор Хонда 85кубика.
Моят път в ендурото започна като един ден карахме в гората с баща ми и свяко ми. Качвахме пътека нагоре, а Любомир Синев и неговия баща Георги Синев я спускаха и се засякохме. Вечерта Любчо ми писа, че има Шампионат по енудро и има клас жени. Тогава бях карала броени пъти и не знаех какво ме очаква, но като човек, който обича предизвикателствата се спуснах без много да се замисля. Това повлия на живота ми в доста положителна посока. Сега не бих си представила какво щях да правя, ако не карах мотор.
В кой момент беше сигурна, че това е твоето призвание?
Може би момента, в който бях сигурна, че това е моя спорт, беше когато усетих адреналина и трудностите. Това ме вдъхнови.
Ендуро спортът изисква изключителна смелост и дисциплина. Какви уроци от ендуро си пренесла на снимачната площадка?
На снимачната площадка исках да покажа, че макар и мъжки спорт, в еднурото има място за жени и ние също можем да караме рамо до рамо с изявените родни пилоти и жените в ендурото, не им отстъпваме по нищо.
Как се включихте в екипа на „До последен дъх“?
Един ден Биляна Мартинова ми звънна и ми разказа, че ще се снима български филм за любовта и ендурото. Нейната сестра Габриела Мартинова и е казала за мен. Попита ме дали съм съгласна да участвам във филма като каскадьор на главната героиня Елена.Искаха да им пратя клипове как карам. Харесаха ме и аз реших, че искам да участвам. Да се снимам във филм е една от детските ми мечти, тъй като освен гимнастиката играх актьорско майсторство 5 години, което ми доставяше огромно удоволствие. Особено пък, когато става въпрос и за ендуро.
Разкажи ни за любимата си сцена. Какво беше предизвикателството при заснемането й?
Любимата ми сцена все още не мога да ви издам ,но мога да ви кажа, че предизвикателството при заснемането й беше доста забавно. Снимахме доста пъти и денят сякаш нямаше край. Определно тази сцена ще ми остане най-големия спомен от този филм.
Какво е усещането да си част от продукция, която разчита на твоите умения, за да вдъхнови зрителите?
Усещането е много приятно особено като съм сред готини и позитивни хора. Бях сигурна в себе си и собствените си умения, затова нямах никакви притеснения да вдъхновя зрителите.
Как се подготвяш физически и психически? И двете са важни – къде е пресечната точка между тях.
Физически се подготвям като ходя на крос фит, а събота и неделя карам в гората с доста по- добри от мен като по този начин си вдигам нивото .За психическата – гледам да съм позитивна и да бъда уверена в себе си.
Какво е най-голямото предизвикателство в кариерата досега?
Най-голямото предизвикателство беше когато реших, че сезон 2024 искам да карам в клас Стандарт. Осъзнах, че в този клас се състезавам само с мъже и нивото на траковете и затворените трасета няма почти нищо общо с това на клас жени.
Какви са мечтите извън ендуро спорта?
Мечтите ми са толкова много и само времето ще покаже към коя точно ще се развия .
Смяташ ли, че участието в „До последен дъх“ може да отвори нови врати в кариерата? Ако да, какви са те?
Надявам се да отвори нови и необятни врати към сферата на киното и каскадьорството .
Коя е следващата голяма цел през 2025 година?
Следващата ми цел за 2025година е да постигна по -високи резултати в клас Стандарт. Сезон 2024 беше изключително поучителен за мен. Сега като знам какво е нивото в класа, съм много ентусиазирана и през новия сезон ще дам още по-добри резултати.
