Нашата малка по територия държава може да се похвали със славна история, предлага много интересни места за посещение и в същото време пази добре част от своите древни тайни
България е страна, пълна с много мистерии, загадки и безброй интересни места, чиито истории не са съвсем разкрити, а може и никога да не се разкрият напълно.
Нашата малка по територия държава може да се похвали със славна история, предлага много интересни места за посещение и в същото време пази добре част от своите древни тайни.
Едно от най-интересните, а може би и най-мистериозни места по нашите земи е Казанлъшката гробница, дело на древните траки.
Тя е част от по-голям некропол, разположен в близост до столицата на Одриското царство – Севтополис. Тракийската гробница е датирана от края на IV век пр. Хр. Поради нейната уникалност тя е и част от списъка на ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство от 1979 г. Освен това е част и от 100-те национални туристически обекта на България.
Смята се, че тази гробница е принадлежала на тракийския владетел Ройгос.
Откриване на гробницата
Гробницата, както и много други обекти у нас, е открита съвсем случайно на 19 април 1944 г. под един могилен насип от група войници, които по това време копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Тя била висока внушителните 7 метра и е била с диаметър от цели 40 метра.
Разпределение на гробницата и строителни техники
Корпусът на гробницата се състои от гробна камера с купол и коридор към нея. Входът на гробницата се нарича още дромос. Тя е покрита с т.нар. каменна риза и е изградена от тухли, които в самия дромос имат правоъгълна форма, а в куполното помещение имат формата на трапец. Строителната техника, която е използвана за строежа, е тухли, които са свързани с хоросан, който е съставен от вар и пясък.
Предмети и останки, открити в гробницата
В камерата на гробницата са били намерени останки на жена и мъж, а в коридора, който се намира пред камерата и на кон.
Самите предмети и накити, които са били намерени в гробницата, не са много и поради тази причина се смята, че тя е била ограбена още през древността. Въпреки оскъдния брой на намерените артефакти, все пак част от тях (40 златни копчета и 3 глинени розетки) показват колко добре е било развито ювелирното изкуство по това време и какви изкусни майстори са били траките.
След старателно почистване на горния слой прах и земя са открити и други интересни предмети, като върхове на стрели, юзда на кон, силно ръждясал крив железен нож, различни глинени съдове и парчета от такива, глинена розетка с 28 листенца, малка златна халка и други дребни златни накити. Това са безценни артефакти, които говорят много за тракийската култура и колко прецизно са работили древните траки в много области, не само в ювелирството.
Стенописите
Своята световна известност и много висока посещаемост, както от българи, така и от чужденци, тракийската гробница край град Казанлък дължи на своите наистина уникални стенописи, които се намират в коридора и куполното помещение. Те са изключително добре запазени и това е една от причините ЮНЕСКО да я включи в своя престижен списък за културно наследство.
Според изследванията на тези неповторими и много впечатляващи стенописи се смята, че е работено с четири основни цвята – черен, червен, жълт и бял. За направата им са използвани две техники – мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при самото оцветяването на пода и стените.
В самото предверие се вижда, че стените са измазани с глина. На фриза върху източната сцена пък е изобразена бойна сцена между две неприятелски войски. Централно място в тази сцена заемат двамата главни войни, които са изправени един срещу друг. Забелязва се, че в ръцете си двамата воини държат по един крив нож и по две дълги копия.
Тракийският владетел Ройгос
Както вече споменах, предполага се, че Казанлъшката гробница е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Една от сцените включва фигурите на мъж и жена, най-вероятно Ройгос и съпругата му, като около тях има още много хора – ратаи, прислужници и друг подобен тип „персонал“.
Кой обаче е Ройгос? Според историци и археолози той е бил цар на Одриското царство, като най-вероятно е син на Котис II и внук на Севт III.
Реставрационни и строителни работи в гробницата
През 1946 г. в гробницата е била построена защитна постройка, която е леко преустроена през 1960 г. Само година по-късно, тя е била снабдена с климатична система, чрез която е подсигурено по-доброто и дълго запазване на уникалните стенописи. През 1966 г. ЮНЕСКО прави множество проверки чрез комисия и през 1979 г. я включва в списъка си.
В наши дни, за да се опази за повече време Казанлъшката гробница, е направено нейно копие в близост до оригинала, което е отворено за посещения.
Мястото е наистина уникално, мистично и си заслужава да се посети. То заема голяма част от нашата древна история и е много важен паметник на древната тракийска култура и строителство. Казанлъшката гробница ни показва майсторството и величието на траките, пред които можем само да се поклоним.
vesti.bg/
