Опасностите в мрежата и влиянието на дигиталните технологии върху деца и подрастващи обсъдиха експерти в Казанлък. Форумът се състоя в Камерната зала на Дома на културата “Арсенал” и събра десетки деца и родители, а лектори бяха организаторът Кирилка Димитрова, представителят на софтуерна компания Младен Желев, експертът от дигитална агенция Станимир Георгиев и психологът от фондация “Асоциация Анимус” Александър Степанов.
По време на дискусията Станимир Георгиев и Младен Желев запознаха присъстващите с основните алгоритми на най-популярните социални мрежи и със случващото се в тях, както и с основните опасности, които крие дигиталната среда и с методите за предпазване. “Пълно е с опасности, много често те произлизат от разпространение на фалшиви новини, от фалшиви профили в социалните мрежи, от хора, които се опитват да манипулират общественото мнение и да прилагат измами и така наречените “скамове”, обясни Георгиев. По време на презентацията си той даде конкретни примери, както и методи, по които деца и родители могат да разпознават тези опасности.
Едно от най-интересните неща, които засягаме, е изкуствения интелект и как с него можем да създаваме фалшиво съдържание и снимки, което е много вредно, но ще се случва все по-често в близкото бъдеще, коментира Младен Желев пред журналисти. “Не можем да избегнем бъдещето. Изкуственият интелект е вече част от нашия живот, но въпросът е в чии ръце ще попадне. Когато се използва в положителна насока, може да бъде много полезен за обществото, но, за съжаление, може да се използва и в много негативни аспекти”, отбеляза той.
Според Кирилка Димитрова основното, което родителите и децата трябва да знаят, е, че това е тема, която е от изключителна важност за обществото и че за нея трябва да бъдат добре информирани. Целта на дискусията е да се обединим като общество за проблемите, които са навсякъде около нас, коментира за БТА тя. По думите ѝ е особено необходимо да има диалог и да се изгради доверие между както между деца и родители, така и между деца, родители и учители, тъй като този диалог в съвременното общество липсва. По данни от международно проучване, цитирани от Димитрова, 88 на сто от тийнейджърите в световен мащаб са виждали насилие в интернет, 15 процента от тях казват, че са били жертва на жестокост в мрежата. 41 на сто от тийнейджърите са имали негативни преживявания онлайн. 55 процента от родителите на 12-годишни казват, че детето им ползва социални мрежи, а 76 процента от тях са помогнали при регистрацията им. 25 процента от тийнейджърите са преживели спор лице в лице след комуникация в социалните мрежи, а 67 на сто знаят как да скрият какво правят във фейсбук от родителите си. 43 процента биха променили какво правят, ако родителите им бяха наясно с това, а 55 на сто са дали лична информация, снимки и физически описания на непознати в социалните мрежи. 33 процента от всички сексуални престъпления са свързани със сайтове и социални мрежи, повечето не знаят, че съществува контрол на поверителност и 24 процента от личната им неудобна информация е станала публична.
От психологическа гледна точка проблемът разгледа Александър Степанов, психолог в център “Зона закрила” в Пловдив, който работи главно с деца, преживели насилие и с техните родители. “Темата за насилието е безкрайна, дори ако трябва да се фокусираме само върху кибертормоза или онлайн насилието”, каза той. По думите му след пандемията много са се увеличили случаите на насилие над деца в интернет пространството. Когато става въпрос за сексуално насилие над деца, обикновено отсреща стои психично болен човек. Няма обаче единен профил на насилника в интернет, обясни Степанов. “Много са различни – някои са много романтични, други са леко агресивни, но по някакъв начин проявяват интерес към жертвата и това и харесва, трети са подмолни и психопатни, могат да са социални хамелеони и да имитират всичко, с което се харесват”, посочи той. По думите му общото между тях е, че винаги става въпрос за власт и контрол на едно лице над друго, независимо дали ще бъде чрез насилие или чрез манипулация. “Предупредителен знак е, ако някой в интернет много бързо направи връзка с вас, много бързо поиска лична информация, чувствате го много близко”, коментира психологът и допълни, че много чести са случаите на фалшиви профили, които насилниците създават, за да получат сексуално или друго лично съдържание.
Родителите често нямат много поглед какво правят децата в интернет, смята Александър Степанов. Сред симптомите, че едно дете е жертва на тормоз, са затваряне, липса на апетит, нарушения в съня, може да се стигне и до опити за самоубийство. “В онлайн тормоза е много характерно силното засрамване и унижение. Много често става въпрос за деца, които са самотни и нямат емоционална връзка с родителите си. Други симптоми, които могат да ориентират родителя, са проява на агресия, разваляне на успеха в училище”, посочи той. Обикновено хората, които биха могли да станат жертви на тормоз, са с по-ниско самочувствие, емоционално нестабилни, самотни, копнеят за някакво внимание. При такава комуникация децата по-скоро си изграждат представа какъв е този човек отсреща, а това го прави още по-близък до тях. В повечето случаи обаче, за да се случи това, тези деца имат проблем с определянето на границите, което означава, че нещо между тях и техните родители е било пропуснато, каза още Степанов.
Презентацията предизвика интереса на посетителите и предизвика задълбочена дискусия по представените теми.
Организаторът Кирилка Димитрова е категорична, че за да се обединим като общество, е необходимо да говорим открито по важните теми и има намерение да организира още събития със специалисти, посветени на други важни въпроси. Това е втората информационна среща, на която тя е инициатор. Първата беше посветена на зависимостите, а гост беше основателят на центъра за рехабилитация на зависимости I A.M. Way Пламен Йотински.
БТА/
