Страстна седмица е една от най-важните и свети седмици в християнския календар. Това е периодът от неделята на Цветница до Великденската неделя, който се смята за последната седмица от Господните страдания и мъки преди неговото Възкресение.
През тази седмица, християните се възпоменават на последните дни от живота на Исус Христос, когато беше предаден от Юда, издържа страданията на Голгота и умря на кръста за спасението на хората. Християните използват този период за молитви, пости и размисъл, за да се почувстват по-близо до Бога и да се приготвят за празника на Великден, който е най-голямата християнска празнична дата.
Всяка от дните на Страстната седмица има своето специфично значение и споменава определени събития, свързани с Господните страдания. Например, понеделникът се нарича “Ден на натъжаването” и се посвещава на Исус Христос, който плаче за Йерусалим, а вторникът е “Ден на издателя” и се споменава предаването на Исус от Юда. Други важни дни през Страстната седмица включват Страстна сряда, Великият Четвъртък, Великият Петък и Събота на Великден.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
