Над 20 доклада, свързани с историята на Казанлък и региона, представят днес в местния Исторически музей (ИМ) „Искра“ учени, краеведи, представители на културни институти и общественици в рамките на 35-ите Краеведски четения, които са неизменна част от културния календар на града в навечерието на Деня на народните будители. Събитието откриха зам.-кметът Сребра Касева, директорът на Общинската библиотека „Искра“ Теодора Георгиева и зам.-директорът на ИМ „Искра“ Радослав Петков. Присъстваха ръководителят на Регионалния академичен център (РАЦ) към Българската академия на науките инж. Владимир Чучумишев, учители, ученици, граждани.
Краеведите са жарта в историческата наука, каза Радослав Петков. Той напомни, че събитието се организира вече дълги години и изрази надежда то да допринесе за това чрез запазването на знанието за миналото „да избистрим погледа на нашите деца за бъдещето“.
Теодора Георгиева посочи, че за поредна година инициативата продължава да се надгражда и да привлича нови участници с интересни теми. Тя изказа благодарност към зам.-кмета Сребра Касева и към инж. Владимир Чучумишев и РАЦ – Казанлък за подкрепата в организацията, както и на участниците, които откриват и разработват теми, ценни не само за местната общност, но и за националната история. Георгиева посочи, че съпътстващо четенията събитие е изложбата „Градски метаморфози“ по идеен проект на ученици от Професионалната гимназия „Иван Хаджиенов“.
Сребра Касева поздрави участниците от името на кмета Галина Стоянова. Тя изрази мнението, че четенията трябва с времето да придобиват все по-широка аудитория, защото без да познаваме миналото си, не можем да градим бъдещето си. В Казанлък има хора, които са нашата жива история и които могат да разкажат много нови неща не само за града, а и за региона, посочи тя и подчерта, че историята на Казанлък е нещо, с което всички могат да се гордеят.
Форумът започна с разработка за нумизматиката в Казанлък и с доклад за историята на първото следосвобожденско предприятие в страната „Арсенал“, което тази година отбелязва 100 години на казанлъшка земя. В рамките на четенията ще бъдат представени още доклади за историята на читалището в Шипка, както и за занаятите в подбалканския град, за къщите в Павел баня, както и за историята на казанлъшкия колодрум и на единствения в страната Музей на фотографията. Включени са и теми, посветени на видни казанлъчани като Стефан Почеков, Иван Хаджиенов и Стефан Дамянов. Посетителите ще имат възможност да научат повече за яхната в Казанлък, рода на композитора Емануил Манолов, освещаването на наскоро изградения войнишки паметник в Ясеново, участието на 56-и пехотен полк в заключителния етап на Първата световна война и други.
Участие ще вземат историкът д-р Косьо Зарев, юристът Стефан Саранеделчев, директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, директорът на Общинската библиотека „Искра“ Теодора Георгиева и други. В края на форума участници и публика ще имат възможност да обменят опит и знания в отворена дискусия.
/БТА
