В сериозни граници се движат заплатите на университетските преподаватели, става ясно от форум за проблемите на висшето образование, организиран синдикат “Висше образование и наука” (ВОН) към КНСБ. Гост на форума е бил бившият министър Красимир Вълчев от ГЕРБ. Преди дни подобно събитие е имало с наследника му акад. Николай Денков от ПП, предстоят такива и с Румен Гечев от БСП и Петър Чобанов от ДПС. На форума от синдиката са изнесени данни за някои заплати в държавните университети, които показват големи разминавания във възнагражденията.
Минималната заплата на най-ниската академична длъжност “асистент” е регулирана – тя се определя според правителствено постановление и от 1 юли 2022 г. бе решено да се увеличи от 1300 на 1500 лв. От нея зависят и размерите на останалите възнаграждения – на главни асистенти, доценти и професори, т.е. и те следва да бъдат увеличени със съответния процент, което обаче не е станало навсякъде, пише в. “Сега”.
“Едногодишният анализ показва, че към 31 декември 2022 г. най-високата средна брутно работна заплата е в Медицинския университет-София – 3664 лв., която е 2,55 пъти по-висока от най-ниската в бранша – Висшето транспортно училище “Любен Каравелов” ВУ-ЛК – 1434 лв.”, посочват от синдиката. Данните им показват още, че в 7 държавни висши училища средната брутна заплата е от 1434 лв. до 1700 лв., което се отчита като крайно негативна тенденция за сектора, защото е под средната работна заплата за страната от 1750 лв. Това са Лесотехническият университет, УниБИТ, Минногеоложкият университет, Стопанската академия в Свищов, Висшето транспортно училище “Т. Каблешков”, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето строително училище “Любен Каравелов”. Най-фрапиращият пример е за намалените заплати във Висшето транспортно училище “Т. Каблешков” (1524 лв.) и Висшето строително училище “Любен Каравелов”, посочват от синдиката.
“Съществен проблем се наблюдава в размера на основните трудови възнаграждения за непреподавателския състав, които са близки до минималната работна заплата за страната. През 2023 г. те са в размер на 850 лв., а за 2024 г. се очаква да бъдат 1003 лв.”, казват още оттам. През януари тази година ВОН към КНСБ внесе в министерството на образованието и в Народното събрание искане за проверка как се изпълняват предвидените в бюджет 2022 г. разходи за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища.
По-конкретно искаше да се провери как са изразходвани допълнителните 20-те млн. лв., отпуснати с постановление на МС от август м.г. за повишаване на възнагражденията на преподавателите (за въпросния скок на минималната асистентска заплата), както и другите 20 млн. лв. – от юли 2022 г. – за издръжка на обучението на държавните висши училища, които трябваше да се разпределят според качеството. В писмото си синдикатът даде пример с две висши училища – Университета по архитектура, строителство и геодезия и Лесотехническия университет, които на заседания на Академичните съвети са насочили средствата, които следва да се дадат по линия на качеството, за други цели – “издръжка, горива, вода, енергия””. И до днес обаче отговор от служебния просветен министър проф. Сашо Пенов няма.
По повод предстоящия бюджет за 2023 г. от синдикат “Висше образование и наука” апелират средствата за висше образование да бъдат не по-малко от 1% от прогнозния БВП. Сред исканията им са още – допълнителни 178 млн. лв. за първото полугодие на 2023 г. – за поддържане на тенденцията за повишаване на субсидията за издръжка на обучението и социалните дейности (стипендии, храноден, общежития) за студентите, актуализация на постановлението за основните месечни възнаграждения за академичната длъжност асистент (то да се актуализира на два пъти в годината), размерът на основната заплата на асистентите да бъде не по-малко от 2108 лв. в последното тримесечие на 2023 г., средната заплата на академичния състав да достигне нивото от 150% от средната работна заплата за страната и др.
