Село Бузовград се намира на 5 километра южно от град Казанлък, на 444 м надморска височина. То се намира в полите на Средна гора в близост до левия бряг на река Тунджа (най-големият приток на Марица). В него живеят 1956 човека, повечето от които са българи. Разстоянието от София до Бузовград е 168 километра.
До 1906 г. селото се казва Армаганово.
По традиция в деня на Пролетното равноденствие (21 март) много хора се събират пред Слънчевата врата на мегалита над село Бузовград. От древността това място е почитано от траките като Врата към отвъдното.
Заради десетките легенди, свързани с него, всяка година на пролетното и есенно равноденствие се събират стотици почитатели на природните феномени и култа към отвъдното.
На юг от селото, в Средна гора, се намира тракийски мегалит от третото хилядолетие преди новата ера. До него се достига по екопътека, като пешеходният път от селото отнема около 45 минути.
Последното желание на видния български историк и траколог Александър Фол е част от праха му да бъде разпръснат над този мегалит. Осемнадесет дни след смъртта му, на 19 март 2006 година, това е сторено.
Думата „мегалит“ е неологизъм от 70-те години на XVIII век, с който се означават градежи от грубо обработени или необработени големи камъни, плочи, късове и монолити, послужили за изграждане на съоръжения или монументи.
Мегалитната структура е изградена от подобни огромни камъни, които са закрепени един към друг, без да се използва някакво спойващо вещество. Появата им датира от края на неолита и продължава през Медната и Бронзовата епоха.
Разпространено е вярването, че много от мегалитите притежават изцелителна и магична сила.
Приема се, че Източните Родопи у нас са район, в който са открити много мегалитни паметници от тракийската цивилизация. Смятало се е, че и повечето скалноизсечени светилища са концентрирани главно там и че могат да бъдат обходени от запад на изток – Белинташ, Орлови скали, Перперикон, Харман кая, Татул, Ковил, Глухите камъни.
Но проучванията в последните няколко години добавиха към тях много нови обекти, които бяха открити на територията на Западните Родопи, Рила и Пирин: Попово градище, Св. Гьоргьова скала, Св. Амина, Скрибина, Цареви порти, Селанов бук, Кара Таш, Али Алан и Кози Камък.
Към всички тези обекти трябва да бъдат добавени и мегалитните светилища на територията на Странджа – в местността „Мишкова нива“, и мегалитният комплекс Беглик таш, разположен в близост до устието на река Ропотамо и все още непроучените долмени в неизследваната част на мегалитното светилище.
