На 14 май Турция е изправена пред съдбоносни избори и шансът избирателите да детронират настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган е напълно реален.
Преднина за кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу се забелязва в данните от всички проучвания на общественото мнение в Турция, направени в последните два месеца.
Tурският президент Реджеп Тайип Ердоган изостава от основния си съперник Кемал Кълъчдароглу с близо шест процентни пункта в ново допитване до общественото мнение на агенция КОНДА, съобщава електронното издание на в. „Биргюн“.
Според проучването подкрепата за Ердоган е 43.7 процента, а за Кълъчдароглу – 49.3 процента.
Кандидатурата на Ердоган за преизбиране е усложнена от кризата с разходите за живот, предизвикана от спада на лирата и рязко нарастващата инфлация, както и от опустошителното земетресение през февруари, което уби повече от 50 000 души в Турция и остави милиони без дом.
Турският опозиционен политик Мухарем Индже изненадващо обяви в четвъртък, само три дни преди изборите, че се оттегля от президентската надпревара.Този ход се очаква да облагодетелства главния опозиционен кандидат Кемал Кълъчдароглу, който в момента води с шест процента срещу дългогодишния президент Реджеп Тайип Ердоган.
Оттеглянето на Индже дори може да позволи на Кълъчдароглу да претендира за пълна победа на първия тур.
Според проучването подкрепата за Ердоган е 43.7 процента, а за Кълъчдароглу – 49.3 процента.
Кълъчдароглу, който е подкрепен от шестпартиен съюз. Ако никой кандидатине не събере повече от 50 процента от гласовете, ще се проведе балотаж на 28 май.
Докато беше министър-председател през 2000-те – тогава най-влиятелният пост в Турция – Ердоган се радваше на широка популярност, докато икономиката процъфтяваше. Звездата му обаче позалезе, тъй като нарастващата инфлация и падащият стандарт на живот през последните години се отразиха на много избиратели.
Изборите в Турция неминуемо ще окажат влияние върху сигурността в Европа и Близкия изток. Който победи, ще трябва да реши належащи въпроси: ролята на Турция в НАТО; отношенията ѝ със САЩ, Европейския съюз (ЕС) и Русия; миграционната политика; ролята на Анкара във войната в Украйна; напрежението в Източното Средиземноморие.
Турската опозиция е уверена, че може да размрази преговорите за присъединяване към ЕС, които са в застой от 2018 г. заради отстъплението на демокрацията в страната. Кани се да го направи с либерални реформи в посока върховенство на закона, медийна свобода и деполитизация на съдебната система.
Опозицията обещава и да сложи край на турското вето върху Швеция до годишната среща на алианса на 11 юли.
Военните отношения на Турция със САЩ се влошиха рязко през 2019 г., когато Анкара купи руските ракетни системи С-400 – ход, който според Вашингтон излага на риск самолетите на НАТО, летящи над Турция. В отговор Щатите изхвърлиха Анкара от програмата за изтребителите F-35 и наложиха санкции на турската отбранителна индустрия.
В политическата си платформа опозицията ясно посочва желанието си да се върне към програмата за F-35.
След началото на руската инвазия в Украйна Турция се представи като посредник. Тя продължава да доставя оръжия на Украйна, но отказва да санкционира Русия.
