На 1 януари всяка година българите празнуват Васильовден – ден, който съчетава православния календар и богатите народни традиции. Този празник е посветен на Св. Василий Велики, един от най-почитаните християнски богослови. В същото време, той отбелязва началото на новата година и е свързан с уникални обичаи, сред които се откроява сурвакането – древен български ритуал за здраве и благополучие.
Васильовден – празник на обновлението и вярата
Според православния календар, Васильовден е денят, в който се почита паметта на Св. Василий Велики – голям реформатор на християнската църква, известен с милосърдието и благотворителността си. Българската традиция обаче вплита в този празник и езически елементи, свързани със заговарянето на новата година и надеждите за плодородие, късмет и здраве.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Васил, Василка, Веселин, Веселина и производните им.
Сурвакането – ритуалът на новото начало
Един от най-обичаните и популярни обичаи на Васильовден е сурвакането. Това е ритуал, изпълняван предимно от деца – наричани сурвакари – които обикалят домовете на своите съседи и роднини рано сутринта на 1 януари. Те носят със себе си украсени дрянови клонки, наречени сурвачки, с които леко потупват стопаните по гърба, изричайки благословии за здраве, щастие и изобилие през новата година.
Дряновата клонка, използвана за сурвачката, не е избрана случайно – дрянът символизира здравина, издръжливост и плодовитост, а украсата със сушени плодове, пуканки и вълнени конци допълва символиката за изобилие и благоденствие.
Ето и част от популярното наричане:
„Сурва, сурва година,
весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
здраве, щастие до година,
до година, до амина!“
Домакините, в знак на благодарност, даряват сурвакарите с пари, сушени плодове, орехи, бонбони или други лакомства.
Празничната трапеза на Васильовден
На Васильовден семейството се събира около богата трапеза, символ на изобилието и късмета, които всички желаят за новата година. Задължителни ястия за празничната вечеря са:
• Баницата с късмети, в която се слагат паричка и късметчета, наречени за здраве, любов, успехи и др.
• Свинско месо, което е неизменна част от зимните празници в българската традиция.
• Погача или пита, символ на плодородието и общността в семейството.
На този ден се извършват и различни гадания за късмет и бъдеще – вярва се, че всичко, което се случи на 1 януари, ще се отрази на цялата година.
Символика и значение на Васильовден
Васильовден и сурвакането са много повече от празник – те са израз на българските корени, връзката с природата и надеждата за едно по-добро бъдеще. Сурвакарите, с дряновите си клонки и благопожелания, носят не само радост в домовете, но и усещане за обновление, единство и любов.
Този ден е време за ново начало – с нова година, нови надежди и нови сили за предстоящото. Затова Васильовден остава един от най-обичаните празници в българската традиция.
