С поднасяне на венци и цветя в парк “Розариум” в Казанлък беше отбелязана 135-ата годишнина от създаването на 23-ти Пехотен Шипченски полк. На церемонията присъстваха представители на местната администрация, директорът на Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов, директорът на Исторически музей “Искра” д-р Момчил Маринов, представители на 61 Стрямска механизирана бригада, на Съюза на запасните офицери, ученици от Основно училище “Георги Кирков”, граждани. Те почетоха паметта на загиналите воини с едноминутно мълчание.
На днешния ден отбелязваме 135-ата годишнина от издаването на указа, с който през 1889 година е създаден 23-ти Пехотен Шипченски полк, разказа д-р Чавдар Ангелов. Той е разгърнат като гарнизон в Казанлък и остава тук през следващите близо 60 години. Под знамето на този полк казанлъчани и жители на Розовата долина са участвали в четири войни. “Полкът е покрит с бойна слава, участвал е във всички важни сражения, които българската армия води в хода на тези военни кампании, чиято цел е осъществяването на националното обединение на българския народ. Една от най-знаковите победи, за които казанлъчани и шипченци имат заслуги, е превземането на Одринската крепост по време на Балканската война. Това знаменателно събитие се случва по време на една открита атака, проведена между 12 и 13 март 1913 година и всъщност в това двудневно сражение полкът дава 123ма убити и над 1000 ранени”, разказа д-р Ангелов. Съставът на военното формирование по онова време е бил почти 4000 души. По време на Междусъюзническата война 23-ти полк участва във всички сражения, които българската армия води срещу сръбските окупационни войски в Македония и тъй като в един момент България е в защитна позиция, той със своите действия не допуска противникът да навлезе в пределите на Царство България и военните граници са защитени, посочи още директорът на НПМ “Шипка – Бузлуджа”. По време на Първата световна война се дава и най-големият брой жертви. Полкът участва в разгрома на Сърбия, впоследствие в Ленинската настъпателна операция, която започва през август 1916 година, в отбранителните боеве южно от Битоля при село Кенали, а след като се налага България да отстъпи град Битоля на войските на съглашението, полкът е предислоциран северно от града. “Именно там през март 1917 се разразяват едни кървави сражения, в които 23-ти полк отбранява своите позиции и не отстъпва при напора на противника. Тежките загуби, които полкът понася, стават причина той да бъде свален от бойната линия и след като е преокомплектован, е преместен в района на днешния град Сяр и остава там до края на Първата световна война. В началото на октомври 1918 година шипченските герои се завръщат в Казанлък”, каза д-р Чавдар Ангелов. По време на Втората световна война 23-ти полк отново е мобилизиран и участва във всички сражения, които българската армия води до края на войната.
Д-р Ангелов разказа още, че паметникът в парк “Розариум” е издигнат от признателните казанлъчани през 1937 година и на плочите му са посочени всички онези места, през които са преминали шипченци в тези военни кампании, както и броя на жертвите, които са дали. Говорейки по тези въпроси, няма как да не споменем факта, че на база 23-ти Пехотен Шипченски полк по време на войните са формирани още два пехотни полка – 52-ри и 56-и, в които също са служили казанлъчани, но от по-възрастните набори, посочи той.
По думите му полкът е свързан с още едно важно събитие. “В края на 1915 и началото на 1916 година, след като българската армия очистила Вардарска Македония от сръбските окупационни войски, 23-ти полк е развърнат в района на град Охрид и именно там е създаден един от поредните военни маршове, който впоследствие става известен като “Велик е нашият войник”, коментира д-р Ангелов. Всъщност днешният химн на българската армия е маршът на 23-ти Пехотен Шипченски полк и това е едно събитие, с което всички казанлъчани с основание трябва да се гордеем, отбеляза той.
БТА/
