На 22 февруари, в Художествената галерия в Казанлък ще се открие изложбата “Голямото надлъгване”, посветена на творчеството на Дечко Узунов и контекста на една знаменателна за него година.
Експозицията ще представи ретроспективна изложба на Узунов от 1969 г., както и реакциите на публиката и критиците. Специален фокус ще бъде поставен върху статията на Димитър Остоич, която предизвиква скандал и води до оставката на Узунов като председател на Съюза на българските художници.
“Голямото надлъгване” е плод на задълбочени изследвания на архивни материали, публикации и произведения на Узунов. Изложбата ще допринесе за по-задълбоченото разбиране на творчеството на именития художник, както и за контекста на 1969 г. – период на противоречия и цензура в българската култура.
Ето някои от акцентите на изложбата:
- Оригинални творби на Дечко Узунов от фондовете на галерии и музеи в страната
- Архивни материали, разкриващи реакциите на публиката и критиците
- Анализ на контекста на 1969 г. и влиянието му върху културния живот
- Дискусия за цензурата и контрола над културата в социалистическа България
“Голямото надлъгване” е проект, който не само ще представи творчеството на Дечко Узунов, но и ще провокира размисъл върху важни теми от историята на българската култура.
Организатори:
- Художествена галерия – Казанлък
- Софийска градска художествена галерия
- Държавна агенция “Архиви”
- Българска телеграфна агенция
Посетете изложбата “Голямото надлъгване” и се потопете в атмосферата на един динамичен и противоречив период.
От Художествената галерия в Казанлък разказаха и една неразказана досега история за акад. Дечко Узунов.
На 14 март 1969 г. Първият секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Министерския съвет Тодор Живков от трибуната на отчетно-изборната конференция на столичната организация на Димитровския комунистически младежки съюз констатира, че „Властта над изкуството е власт над човешката душа“. Месец по-късно в София, в изложбената зала на ул. Раковска 125, (днес зала „Райко Алексиев“ при Съюза на българските художници) художникът и председател на СБХ – Дечко Узунов подрежда своя самостоятелна ретроспективна изложба, с която да отбележи 70-годишнината от рождението си. Откриването на изложбата е поверено на Богомил Райнов, а на самото събитие, което се състои на 25 април, присъстват политици, ръководители на творчески съюзи, изтъкнати дейци на изкуството и културата, както и много почитатели на художника от столицата и страната. Още в следващите дни печатните медии са изпълнени с публикации, отразяващи събитието и изключителния талант на празнуващия художник. Самият Богомил Райнов изтъква, че „в изписаните с подкупваща непосредственост и сякаш спонтанно създадени платна – майсторът Дечко Узунов постига сложен и плътен синтез на всички свои досегашни завоевания като живописец и декоратор не за да ни покаже вече реализираните си възможности, а за да отиде отвъд постигнатото, за да направи още веднъж една едра крачка по своя дълъг и плодоносен път. И ето че наново откриваме българската земя и българските хора, изправяме се отново пред обаятелните образи, родени от съчетанието на два непресъхващи извора на родното – нашата богата действителност и нашия неизчерпаем творчески гений“. Димитър Аврамов пък посочва, че „оригинално без усилие, модерно без поза, народностно без демонстративната амбиция да бъде такова, изкуството на Дечко Узунов е тъкмо поради това толкова младо, колкото беше преди повече от четири десетилетия“.
В синхрон обаче със затягащия се тогава контрол върху работата на „културният фронт“, стагнация провокирана от събитията през 1968 г., на 27 май, само броени дни преди приключване на изложбата, във вестник „Вечерни новини“ е отпечатан пространен критичен коментар на Димитър Остоич, според когото показаните нови творби на Дечко Узунов, които и преобладават като обем, всъщност отстъпват на онова, което Българската комунистическа партия е постановила. По думите на Остоич, новите картини на художника „решават предимно ограничен кръг чисто професионални проблеми и чувствително отстъпват по своя идейно-емоционален заряд пред старите му творби и не се докосват до най-значителните задачи, които нашият съвременен живот поставя пред творците“. Нещо повече, Остоич се изправя остро и срещу всички онези, които преди него са изказали своята позитивна оценка за видяното в новата изложба на Дечко Узунов – „Не мога да се въздържа да не попитам как се случи така, че във вестник „Народна култура“, който с такава страст се зае да разобличава грешките на някои творци, като с досадна небрежност пропусна редица талантливи и последователно реалистични произведения на същите тези творци, сега така благосклонно се отнася и към най-спорните картини на Д. Узунов? Или нашите принципи и нашите критерии не се отнасят за всички?“ – пита той.
Разразилият се скандал, след години е подробно описан от Димитър Аврамов: „Дечко Узунов придаваше демократична видимост на институцията (СБХ), която представляваше, но фактически други партийни другари управляваха чрез него. Дечко Узунов само подписваше документите. И все пак, когато толерантността му преминаваше известни граници, тя биваше опасна, защото насърчаваше либералните прояви сред художниците и скоро стана ясно, че трябва да бъде свален. Удобен повод за това се оказа неговата изложба по случай 70-годишния му юбилей. Организатори и участници в акцията бяха, както се разбра, Атанас Божков, поетът Димитър Методиев (съветник на Тодор Живков), Ненко Балкански и тяхното „идейно“ обкръжение“. Колкото до поведението на Димитър Остоич, той уточнява: „Предусещайки събитията и откривайки изключително благоприятен повод, за да възстанови временно разклатеното към него доверие на партийната върхушка, Димитър Остоич пръв нападна изложбата… и с позьорска самопожертвователност заключи: „Ясно съзнавам отговорността, която поемам. Мисля обаче, че имам право да се възползвам от творческата свобода, която съществува в нашата страна“. „Отговорността“, която поемаше Остоич, бе толкова голяма, колкото и „творческата свобода“, на която се радвахме. И той добре го знаеше: споменатите по-горе организатори и извършители на покушението срещу Дечко Узунов бяха вече депозирали материалите си в ЦК“. В заключение, Димитър Аврамов констатира: „От създалата се обстановка произтичаха два неумолими извода: Първо – никой повече не можеше да утвърждава публично изложбата на Дечко Узунов и второ, неговите дни като председател на СБХ бяха преброени“.
Експозицията „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“ е опит за разказ за случилото се тогава. Връщане 55 години назад, когато илюзиите от 1968 г. за възможна промяна са прекършени. Опит за един нов поглед върху онзи фрагмент от художественото наследство на Дечко Узунов, който преди 55 години се превръща в „ябълка на раздора“.
