Докато Брюксел настоява всички сгради в Европейския съюз с лоши енергийни показатели да бъдат санирани, държавите членки изглеждат разделени каква позиция да заемат в предстоящите преговори с евроинституциите, пише Дневник.
Рязкото намаляване на емисиите от сградите е от ключово значение за постигането на целите на ЕС за декарбонизация до 2030 г. и 2050 г., смята Европейската комисия. В някои страни обаче има опасения, че нито управляващите, нито собствениците на жилища могат да си позволят необходимите ремонти.
Евроинституциите и държавите членки скоро ще започнат преговори по законодателството, които се очертават трудни. “Дневник” обобщава информацията за новите правила преди предстоящото през март гласуване в Европарламента по въпроса.
Какво предлага Европейската комисия?
Предложението на Европейската комисия е от 15 декември 2021 г.
В него се обяснява, че преразглеждането на директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) е съществен елемент от стратегията “Вълна на саниране”, представена през октомври 2020 г. В тази стратегия се определят мерки, с които се цели до 2030 г. годишният процент на енергийно саниране на сгради най-малко да се удвои.
В преразгледаната директива се посочва как Европа може да постигне напълно декарбонизиран сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Предложените мерки трябва да увеличат процента на саниране, особено за сградите с най-лоши характеристики във всяка държава членка.
Минималните стандарти за енергийните характеристики на ЕС (МСЕХ), които се въвеждат, са система, която изисква саниране на сградите с най-лоши характеристики – тези в класове G или F на сертификатите за енергийни характеристики (СЕХ).
© consilium.europa.euКлас G съответства на 15% от сградите с най-лоши показатели във всяка държава, а останалите сгради в страната се разпределят пропорционално между другите класове от G до A, което съответства на сградите с нулеви емисии.
Брюксел настоява за следното:
Обществените и нежилищните сгради ще трябва да бъдат санирани и подобрени поне до ниво F на енергийните характеристики най-късно до 2027 г. и поне до ниво Е до 2030 г.
Жилищните сгради следва да бъдат санирани от G на поне F до 2030 г., и на поне E до 2033 г.
След това държавите членки трябва да определят конкретни срокове за постигане на по-високи класове на енергийните характеристики в нови национални планове за саниране. Те също така ще могат да определят национални стандарти за енергийните показатели.
Какво са сертификатите за енергийни характеристики?
Предложението на Еврокомисията включва мерки, които да направят сертификатите за енергийните характеристики (СЕХ) много по-ясни. Те са въведен през 2002 г., но според Брюксел има проблеми в качеството на процедурите.
Предложените мерки дават по-ясно определение на това какво се смята за висококачествен сертификат, каква е неговата цел и как трябва да бъде издаден.
Директивата включва образец за сертификат с минимален брой общи показатели за енергията и емисиите на парникови газове, допълнени от доброволни показатели, например зарядни станции, качество на въздуха в помещенията и други.
Рейтинг А съответства на сгради с нулеви емисии, докато рейтинг G съответства на 15% от сградите с най-лоши характеристики във всяка държава, а останалите сгради в страната се разпределят пропорционално между другите класове.
Колко ще се спести?
Според оценка на Еврокомисията жилище в енергиен клас G консумира средно около 10 пъти повече енергия от почти нулевоенергийна сграда или от сграда с нулеви емисии.
Обновяването на тези сгради до енергиен клас F чрез саниране ще доведе до икономии на енергия между 4.6 и 6.2 милиона тона нефтен еквивалент годишно в целия ЕС.
Обновяването до енергиен клас Е ще доведе до около 2/3 повече икономии на енергия.
Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове.
Финансирането
Според предложението на комисията обновяването от ниво G до F по скалата на сертификата за енергийните характеристики ще се прилага за около 30 милиона обособени части от сгради.
Комисията помага за мобилизирането на финансиране за първоначалните инвестиционни разходи за тези части, като до 150 млрд. евро от бюджета на ЕС са на разположение за прилагането на минималните стандарти за енергийните характеристики до 2030 г.
Финансирането идва от няколко източника, включително от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост.
Предложеният нов Социален фонд за климата ще мобилизира 72.2 милиарда евро от бюджета на ЕС за периода 2025-2032 г. в подкрепа на домакинствата, особено на тези, които живеят в сградите с най-лоши характеристики.
Националните планове за саниране на сгради трябва също да гарантират разпределението на достатъчно средства.
Какво предлага европарламентът?
На 9 февруари комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент прие своята позиция по законодателството.
Тя беше приета със солидно мнозинство (49 гласа “за” и 18 “против”), благодарение на подкрепата, получена от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която първоначално се противопоставяше на задължителното обновяване, отбелязва EURACTIV.
Според прессъобщението на Европейския парламент санирането на сгради с лоши характеристики се предвижда да стане задължително в целия ЕС.
Съгласно приетия текст всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., докато новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи от 2026 г. (Комисията предложи съответно 2030 г. и 2027 г.).
Европейският парламент настоява жилищните сгради да постигнат поне клас E до 2030 г. и D до 2033 г.
Нежилищните и обществените сгради ще трябва да постигнат същите класове съответно до 2027 г. и 2030 г.
Комисията предложи тези срокове за постигане на класове F и E.
За и против
“Задачата е плашеща”, коментира Еманюел Кос, генерален секретар на международния съюз на собствениците на имоти UIPI, цитирана от EURACTIV. Тя изрази надежда, че в предстоящите преговори може да се постигне “правилното ниво на (понижени) амбиции и гъвкавост”.
В средата на март се очаква Европейският парламент в пълен състав да приеме законодателството, което след това ще позволи провеждането на “трилозите” – преговорите при закрити врати между еврокомисията, европарламента и 27-те страни от ЕС.
През октомври 2022 г. държавите членки приеха преговорна позиция, която е много различна от законодателството, одобрено в парламента.
Хърватия е страната, която най-ревностно се противопоставя на директивата, отказвайки дори да подкрепи “крехък” компромис между държавите членки, поведен от Италия и Полша.
Този компромис, договорен от чешкото председателство на Съвета на ЕС, значително намалява въздействието на новото законодателство.
Той не се харесва на по-амбициозните страни. Предложението “не е достатъчно добро”, коментира тогава белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен по време на среща на Съвета по енергетика на ЕС в Люксембург.
“Не сме на правилното ниво на амбиция, защото строителният сектор е един от най-големите източници на парникови газове”, обясни Аниес Пание-Рюнаше, френският енергиен министър.
Недоволните от “крехкия компромис” страни са Германия, Франция, Испания, Австрия, Люксембург, Дания и Ирландия, които се надяваха на по-големи амбиции. Хърватия беше единствената, която намери компромиса за твърде амбициозен и гласува с “въздържал се”.
Чехите бяха поставени между големите държави, които настояваха за повече амбиция като Германия, Франция и Нидерландия, и тези, които искаха гъвкави цели, които да не са обвързващи.
Според EURACTIV коалицията за гъвкавост се състои от Кипър, Словения, Гърция, Словакия, Хърватия, Латвия, Литва, Естония, Финландия, Румъния, Португалия, Унгария, Швеция, България, Малта, Италия и Полша.
Позицията на държавите
Какво точно се казва в позицията, която ще защитават държавите членки и която беше приета през октомври?
За новите сгради Съветът постигна съгласие, че:
от 2028 г. нататък новите сгради, притежавани от публични органи, ще бъдат сгради с нулеви емисии
от 2030 г. нататък всички нови сгради ще бъдат с нулеви емисии.
© consilium.europa.euЗа съществуващите жилищни сгради държавите се споразумяха да определят минимални стандарти за енергийните характеристики според национална крива.
© consilium.europa.euТя ще съответства на намаляването на средното потребление на първична енергия в целия жилищен сграден фонд през периода 2025 – 2050 г. с два контролни момента, за да се следи постигнатото. Те ще гарантират, че средното потребление на първична енергия на целия жилищен сграден фонд е най-малко еквивалентно на:
до 2033 г.: нивото на клас на енергийни характеристики D
до 2040 г.: стойност, определена на национално равнище, производна на постепенното намаляване на средното потребление на първична енергия от 2033 г. до 2050 г. в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии.
За съществуващите нежилищни сгради държавите членки се споразумяха да се определят максимални прагове за енергийните характеристики според потреблението на първична енергия. Първият праг ще бъде линия, която е под потреблението на първична енергия на онези 15% от нежилищните сгради в дадена държава членка, които имат най-лоши характеристики. Вторият праг ще бъде под 25%.
Държавите членки се договориха всички нежилищни сгради да минат под прага от 15% до 2030 г. и под прага от 25% до 2034 г.
© consilium.europa.euПозицията на България
В отговор на въпроси на “Дневник” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заявиха, че във възложен през 2019 г. анализ на националния жилищен сграден фонд е представено дялово разпределение по клас на енергопотребление на жилищните сгради, които са въведени в експлоатация преди 2010 г. и са без приложени мерки за цялостно енергийно обновяване. От него става ясно, че сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) дялово представляват над 90% от общия брой на тези сгради.
В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено финансиране за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
Фокусът е върху многофамилните жилищни сгради на територията на цялата страна. Следвайки изведената цел в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (с хоризонт до 2050 г.) за обновяване на повече от 19 млн. кв.м. жилищна площ до 2030 г. инвестицията подкрепя икономически целесъобразно обновяване на сградите, при което се постига минимум клас B на енергопотребление и най-малко 30% спестяване на първична енергия за обновените сгради, посочват още от МРРБ.
Договореното финансиране е с максимален размер до 1 189 503 129 лв. от Механизма за възстановяване и устойчивост и до 236 226 509 лева национално публично финансиране за невъзстановим данък.
Случаят с Италия
“Евронюз” обръща специално внимание на позицията на Италия, която казва, че нито нейното правителство, нито собствениците на жилища могат да си позволят да завършат необходимите ремонти.
Страната има по-стари и по-малко енергийно ефективни жилища от много от съседите си.
Седемдесет и четири процента от италианците са собственици на къщата или апартамента, в който живеят, в сравнение с 65% във Франция и 50% в Германия. Затова италианците са особено изложени на рискове, а старите жилища допринасят за проблема, казват експерти.
“Сградният фонд на Италия е по-остарял. Всъщност 60% от сградите тук са в двата най-лоши енергийни класа, при например 17% във Франция и 6 % в Германия”, казва Федерика Бранкачио, ръководител на Националната строителна асоциация.
Според асоциацията за постигане на целите на пакта за зелено строителство, 1.8 милиона жилищни сгради ще трябва да бъдат модернизирани през следващите 10 години на цена от 400 млрд. евро. Допълнителни 190 млрд. евро ще са необходими, за да се приведат бизнес имотите в съответствие с изискваните стандарти.
Представители на правителството искат отлагане на крайните срокове и посочиха, че Италия ще предложи изключения за голяма част от по-старите си домове.
Италия ще използва 15.3 милиарда евро от фонда за възстановяване за подобряване на енергийната ефективност на сградите, но това е само малка част от необходимото.
