Дипломата на Чудомир за завършен пети клас /сегашен осми/, от която е видно, че едно дете, чиито родители искат да обучат за търговец, може само да определи своя житейски път. Освен многото слаби оценки, прави впечатление намаленото поведение, слабото прилежание и небрежната външност на писмените работи. Легендата разказва, че има 3 по химия, защото е нарисувал прекрасен портрет на Фарадей.
Ето и думите на Чудомир по този въпрос: “В горните класове на гимназията се открояваше разкрачената фигура на Стоян Омарчевски, който през земеделския режим стана министър на просветата, куцият „поет“ Христо Доброволски, който си беше измислил космическия псевдоним Сумрак Надзвездин, писателят Георги Илиев, който още като гимназист издаде малка сбирка стихове, а една година след нас крачеше Иван Хаджихристов. Освен учителя си по рисуване Маринов и по математика Ангелов спомням си много културния историк Лотев, Черноколев, химика Бурмев, на когото нарисувах за кабинета Фарадей и ми се наплати с тройката, и Фратьо Илиев, комуто дължа и до днес грешките по български.
Един ден дойде на ревизия в класа ни директорът Козарев — сух, очилат, с тясна брадичка. Стори ми се много интересен и дорде учителят предаваше новия урок, аз му направих скица. Другарят зад мене я видял, грабна я и тръгна тя от чин на чин. Забелязал това, директорът стана и я взе веднага.
Погледна я, сложи я в джеба си и рече строго:— Художникът, който я е нарисувал, да дойде през междучасието в дирекцията.— Сега я оцапах — рекох си — ще бъде чудо, ако не ме изключи веднага. Блед и разтреперан, явих се при него и го сварих как разглежда рисунката леко усмихнат.— Добра е — казва, — прилича на мене, но я ми кажи какво запомни от преподадения урок. Нищо, нали? Даа — съвсем нищо. След това ми прочете едно конско евангелие и този инак строг човек не ме наказа. Така неусетно изтече годината 1906, свих си чергите на вързоп, заключих сандъчето с книгите и с малко знания, много двойки и с развалено поведение, но със самочувствието на бъдещ художник се качих на една сахранска каруца на път за село, където вярвам да се сещате какво ме очакваше.”
Снимката е предоставена от Литературно-художествен музей “Чудомир” в гр. Казанлък.
