Никола Лазаров ни оставя над 150 знакови сгради, които са запазени и възстановени и на които се радваме и до ден-днешен, когато се разхождаме по улиците на големите градове у нас. Те са сред най-емблематичните архитектурни съкровища, без които София, Варна, Русе, Стара Загора, Плевен и много други просто нямаше да имат този автентичен дух, пред който всички туристи се смайват.
Личната история на Никола Лазаров буквално е като излязла от филм. Бедното карловско момче, което благодарение на таланта и целеустремеността си успява да се превърне в един от най-големите ни архитекти и любимец на самия цар Фердинанд. Баща му е бил търговец на розово масло със собствена търговска кантора в Румъния, който е убит от турците по време на Освободителната война.
Никола Лазаров учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. Печели стипендия от Министерството на народната просвета и започва да следва архитектура във Франция. След втората година, въпреки високия си успех се завръща в България поради изчерпване на средствата, но получава препоръки от най-известните тогава архитекти и князът го включва като стипендиант в цивилната си листа. Продължава следването си и като студент участва в международни конкурси. Завършва с отличие École spéciale d’architecture в Париж през 1893 г.
Завръща се в България и като стипендиант работи три години за държавата. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в Княжеството. Ръководи преустройството на лятната княжеската резиденция Евксиноград. След това е поканен от княз Фердинанд да разшири Княжеския дворец в София.
През 1896 г. открива в София първото частно архитектурно бюро. По това време в българската столица работят главно чуждестранни архитекти, особено френски и чешки, и арх. Лазаров прави забележителен пробив сред тях. При оттеглянето на арх. Антонин Колар от работата по Военния клуб, специална комисия възлага на Никола Лазаров да поеме обекта. Той работи не само по екстериора – голяма част от интериора е също негово дело, поръчва мебелите за изработка във Франция, Австро-Унгария и Италия.
Преди края на XIX век проектира сградата на мини „Перник“, читалище „Искра“ в Казанлък, читалище „Виделина“ в Пазарджик. В началото на новия век е избран за преустройството на софийската съборна църква „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“).
Проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца „Врана“, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на Ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.
Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичен театър.
Той умира в София през 1942 г., но както се казва – който остави нещо след себе си, той никога не си отива от този свят завинаги.
