За тридесета поредна година екипът на Народно читалище (НЧ) “Жар” в Казанлък организира ритуала „По клади“ по случай Сирни Заговезни, съобщи в интервю за БТА Дора Петкова, председател на читалището и основен организатор на голяма част от ритуалите от празничния календар в града. Празникът ще се състои на 26 февруари от 18:00 часа на поляната пред Етнографски комплекс “Кулата”.
В българския празничен календар зимните и предпролетни традиции са символично свързани с отминаването на старата и настъпването на новата година, разказа Петкова. Традиционно в този период се изпълняват ритуали, танци и игри с маски около огньове за пречистване и за прогонване на злите сили. Всички те се правят за здраве и плодородие. Тези обичаи включват както езически, така и християнски елементи, а Сирни Заговезни е последният празник от зимния празничен цикъл. Отбелязва се седем седмици преди Великден в неделята преди Великите пости, наречена още Тодорова неделя, посочи тя.
Дора Петкова обясни, че Сирни Заговезни е ден за пречистване и прошка. “Всичко, което хората правят на този празник, се основава на вярата”, каза тя. Една от важните церемонии на празника е по залез слънце, когато се запалва ритуалният огън. Хората играят хоро около огъня и намазват лицата си с пепел, а в празненството се включват и кукерите. По думите на Петкова кукерските представления около Сирни Заговезни са характерни основно за региона на Казанлък, а изпълняването им след Тодоровден носи лош късмет. Маските и костюмите имат специално значение – те символизират пречистването, каза още тя.
Друг известен ритуал, свързан с празника на Сирни Заговезни, е “хамкането”. В него се включват деца и най-възрастният член на семейството. Възрастният върти обелено яйце или парче халва, завързано за червен конец, а децата трябва да го уловят с уста и който спечели, ще бъде здрав през цялата година, обясни Дора Петкова.
Важен завършек на празника е прескачането на ритуалния огън, макар че се изпълнява само в някои региони на България. Там, където хората не прескачат огъня, се правят огромни огньове, които да осветят колкото се може повече къщи, а махалите на градове и села се състезават помежду си за най-големия огън. Сирни Заговезни е и ден за прошка. „Това е времето, когато младите искат прошка за грешките си от по-възрастните членове на семейството“, посочи тя.
Дора Петкова разказа, че обичаят с мятането на “стрелички” също е бил празнуван на Сирни Заговезни. „Всяко момче трябва да приготви стрелите си – нещо като малки ракети от кора на дърво, които трябва да бъдат осветени от ритуалния огън. Момчетата ги насочват нагоре като рисуват кръгове над главите си и се целят в домовете на възлюбените си като обяснение в любов“, разказа Петкова и допълни, че в наши дни този обичай не се празнува поради съображения за сигурност.
Празникът пред Етнографски комплекс “Кулата” в Казанлък ще започне с паленето на огъня, а кукерите, наричани още “старци”, ще изгонят злите духове с ритуална игра около него. Ще бъде изпълнен и ритуалът “хамкане” с децата, след което ще започне прескачането на огъня. Ритуалите не бива да имат промени във времето, подчерта Дора Петкова. Организаторите от НЧ “Жар” призовават всички жители и гости на града да се хванат на кръшното хоро и да си поискат прошка за здраве и благоденствие през годината. “Чрез нас българските традиции и корени ще пребъдат!”, допълни тя.
