- Четири казанлъшки фамилии дават началото на най-старата индустрия у нас
- Къщата на Папазови е първата с вътрешни чешми, в дома им спят генералите Гурко и Скобелев
Не може да не сте чували, че розовото масло е по-скъпо от злато. Това не е просто българска гордост. Вярно е. Не само защото 1 килограм от ароматния елей се прави от близо 3 милиона прясно откъснати розови цветчета, а цената му в Европа вече надхвърли 14 000 евро. А защото с промяната на климата отглеждането на вълшебната дамасцена става все по-трудно. Тя обича по-хладния и по-влажен климат, какъвто Господ по принцип ни е дал. Но със затоплянето и царицата на розите прегаря. Преди 10 години са били нужни “само” 2 милиона цветчета за килограм масло.
В Долината на розите знаят, че цената не се определя от двойната дестилация. Най-скъп в елея е трудът. За да дадат маслото си, розовите цветчета трябва да бъдат откъснати между 5 и 9-10 ч. сутринта. Не по-късно. И това може да стане само на ръка…
Днес България е лидер на този пазар.
Държи над 60% от световното потребление на розово масло. Но малцина знаят, че историята на парфюма на парфюмите може да се проследи у нас назад във времето чак до ХVII век.
За начало на дестилацията в България немската изследователка Габриеле Тергит посочва 1680 г., когато турчин пренася в земите ни гюлапския казан. Мнозина изследователи обаче смятат, че Гергит има предвид двойната дестирация, защото още през 1650 г. розовата ни вода е хит на пазара в Одрин. Произвеждала се е край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
Изобретателен по природа, българинът ловко преплита любовта си към ракията с тази към розата. И въвежда двойната дестилация в производството на розово масло. Така хем увеличава количеството, хем запазва неповторимия аромат, хем трайността му става огромна. Така още в началото на ХVттт в. българското розово масло става неизменна част от бума на европейска парфюмерия. През 1720 г. то вече се изнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ – до Виена, Париж и Берлин.
Всичко това най-добре разбират четиримата бащи на розовото масло у нас, покорили цяла Европа с българския парфюм – казанлъшките майстори на миро Дончо Папазоглу, от когото тръгва именитият род Папазови, Кънчо Шипков, Петко Орозов и Христо Христов. Те построяват гюлапани с повече от двайсет казана. Стигат дори до САЩ и поставят началото на индустрия за милиони.
Първата розотърговска къща у нас отваря през 1820 г. Дончо Папазоглу, следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и др.
От четиримата родоначалници на ароматната индустрия най-романтична сякаш е историята на Кънчо Шипков, когото днес с право наричат беднякът милионер. Роден е през 1817 г. в село Шипка като Кънчо Пеев. На 10 години детето остава кръгъл сирак и за да оцелее, отива в Казанлък с надеждата да се хване някъде ратай, та да има какво да яде.
На Япа пазар успял да си намери работа, но бил твърде слаб и не можел да се мери с другите ратайчета. Затова преживявал просейки. Чак на 15 години Кънчо успял да се хване ратай в един платнарски дюкян. И тук някъде попаднал на онова, което щялоцда го превърне в най-богатия българин – розовото масло.
Чул, че в Цариград броят жълтици за него и си наумил да започне търговия. Но как? Нямал пари. Легендата разказва, че взел на заем от чорбаджията си. Без да знае минал строга проверка. Собственикът на дюкяна подхвърлял тук-там пари, за да види как ще постъпи момъкът, но всеки път оставал приятно изненадан, когато, намирайки ги Кънчо му ги връщал. Така шефът дал “първоначален капитал” на слугата си за първото “зареждане със стока”. Средствата стигнали на Кънчо за 10 мускала, но младежът ликувал. Купил ги и тръгнал към Цариград – пеша и бос, нямал обувки. Спял на открито, защото не можел да си позволи престоя в хан. Но стигнал и продал шест пъти по-скъпо розовото масло. Четири години Кънчо ходел пеша до Цариград, за да продава мускали – всеки път по-голям брой за повече пари. Докато накрая успял да си купи кондури. Пазел ги като очите си. Обувал ги само, когато влизал в град. Накрая спастрил и за кон. Жълтиците на младежа се трупали.
Постепенно Кънчо Шипков натрупал състояние. Оженил се, имал деца. Знаел, че първородният му син Петър ще наследи бизнеса, затова го оставил при себе си – да му помага в производството. А малкия Тодор изпратил, като правел всеки мъдър предприемач по онова време, в Робърт колеж в Цариград.
Когато идва Освобождението на България фамилия Шипкови вече е най-големият производител и търговец на розово масло у нас, изпреварвайки дори конкурентния и вече прочут в Европа род Папазови.
Със Съединението на Княжество България и Източна Румелия и отварянето на държавата ни към света започва новият етап от възхода на казанлъшката фамилия. Получилият модерно образование Тодор гледа към Лондон и успява да убеди баща си да атакува европейските пазари. И през септември 1886 г. Шипкови изпращат на изложение в Лондон 14 000 мускала
розово масло. Продават 9000 от тях. Същият месец Тодор прави втори скок – качва се на презокеанския кораб и отива в Ню Йорк, където Папазов вече въртял клиентела. Но младият Шипков имал търговския нюх на баща си. Не само не се уплашил от конкуренцията, но заложил на най-качественото масло и пробил, продавайки 4000 мускала на най-високата тогава цена.
Последвало нещо, което и днес трудно можем да си представим, камо ли в ХIХ век. Докато Петър умело ръководел шестте огромни розоварни на фамилията в Казанлък, Тодор отишъл цели 37 пъти до Америка. Така добиваните и продавани от Шипкови 66 килограма розово масло през 1885 г. станали в началото на ХХ век 1600 кг.
Разбира се, типично по български историята няма хепиенд. Братята се карали и разделили. Но и до днес хората в Казанлък разказват приказката за милионите от розово масло, минавайки покрай Шипковата къща в центъра на града. Тя спира дъха с разкоша и финеса си. Мраморът е от Бузлуджа, стъклата са белгийски, декорацията виенска, италиански майстор от Карара вае чешмата, приличаща на фонтан. Дори дръжките на вратите са от странство – австрийски.
Всъщност точно къщите били отличителният знак и на останалите видни розопроизводители в Казанлък – Папазови, Орозови и Христови.
Папазовата къща, която също е в европейски стил, е близо да църквата “Успение Богородично”. И става сцена на едни от най-важните събития в историята ни. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, зад вратите и са водени първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка. В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението. Другата къща на Папазови – домът на Сава Папазоглу, построена в 1905 г. е била истинско чудо за времето си. В години, когато Казанлък не е чувал за водопровод и канализация, тя имала мивки и тоалетни с гърнета.
Целият град немеел как водата стига до втория етаж
Къщите на Орозови и Христови, уви са само спомен днес. Първата е опожарена през 2010 г., на мястото на втората е построена казанлъшката поща.
Днес историята на четирите фамилии, както и на розопроизводството у нас, се пази в единствения по рода си Музей на розата. Първата му експозиция е открита в Казанлък през 1967 г., за да разказва за най-старата индустрия в България и традиции на повече от два века.
В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. Но и “тъмната страна” на розопроизводсвото у нас. В първите години на ХХ век се появява т.нар. “тешере” – фалшиво розово масло. Реномето на цялата индустрия виси на косъм. Но репутацията на България и нейното уникално розово масло е спасена от Христо Яръмов. През 1907 г. той създава първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, доказва, че българския продукт е с най-високо качество и пресича пласирането на ментета.
Какво е мускал?
Розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4,9844 грама или приблизително 5 грама.Прочутите български мускалчета, които подаряваме на всеки чужденец, връщност съдържат ампула с точно 4,9844 грама розово масло. До Кримската война в българските розопроизводителни райони се произвеждат до триста хиляди мускала розово масло. През 1849 г. например са произведени 180 хиляди мускала розово масло, а през 1 852 г. 300 хиляди.
Автор: Ети Колева
standartnews.com
