Това ще отвори нова ниша и пазар за сектора, който към момента се чувства несигурен и все още заплашен да бъде ощетен от спорните регулации на ЕК, пише Капитал.БГ в свой материал.
Темата накратко
- Очаква се до 2-3 години то да бъде записано в Европейската фармакопея, което ще позволи използването му в състава на медикаменти.
- Това ще отвори нова ниша, пазар и възможности за сектора, който имаше трудни няколко години.
- В същото време рискът той да бъде ощетен от спорните регулации на ЕК не е съвсем отминал.
Билковото, лавандулово, борово масло и маслото от хвойна от години са записани в Европейската фармакопея – единен справочник за контрол на качеството на лекарствата в страните, подписали конвенцията за нейното разработване. Това позволява на тези масла да влизат в състава на различни лекарствени продукти и добавки и отваря нови ниши и пазари за тях. Сега и розовото масло е напът да се присъедини към тях, а това ще отвори много и ценни възможности за сектора.
Страната ни е лидер в износа на суров продукт, който има приложения в парфюмерията, козметиката, ароматерапията. Тези ниши обаче вече не удовлетворяват бизнеса, който все повече усеща несигурността и проблемите с веригите доставки на световните пазари. За да се запази устойчивостта в бранша, компаниите в сектора виждат бъдеще именно във фармацията.
Още повече че в последната година и повече фокусът на сектора бе не в развитието му, а в това да “гаси пожари” и да “спасява” розовото масло от изкуствено създадени кампании и опити на ЕК за регулации на потенциално вредни елементи в състава на етеричните масла. Сега опитът на Европейската фармакопейна комисия (органът за взимане на решения) да включи розово масло в Европейската фармакопея е значителна крачка напред. И макар този процес да няма общо със опитите на Брюксел за реформи в законодателството за химикалите и налагането на нови регулации на етеричните масла, все пак “изчистването” на името и имиджа на розовото масло е по-необходимо от всякога.
Пътят на розовото масло към Европейската фармакопея
Фармакопеята е книга, която съдържа указания за идентификация на медицински съставки. Ролята на Европейската фармакопея е в това да помага в защитата на общественото здраве на Европа, като набляга на качеството на лекарствата и техните съставки. В момента тече процедура за включване на розовото масло в позволените съставки за европейската фармакология от страна на ресорните институции. Инициативата е на Европейската фармакопейна комисия, която работи с представители на бизнеса това да се случи. Именно тази комисия взима всички технически решения кое да влезе към фармакопеята и кое не.
В процеса участва и Николай Ненков от компанията “Гален-Н”. По време на втората среща на производителите на етерични масла “Дестилирано в България”, която се проведе през изминалата седмица в София, той сподели пред “Капитал”, че към тях са се обърнали от Агенцията по лекарствата това лято по искане на Европейската фармакопейна комисия. “Помолиха ни да изпратим проби от нашите, но и от други български дестилерии в Съвета на Европа, който е “шапката” на Европейската фармакопея. Образците от розово масло от различни реколти и региона ще се ползват, за да се направят съответните изследвания”, казва Ненков. “Това означава, че от международната организация са намерили смисъл розовото масло да бъде включено към етеричните масла, които могат да намерят приложение в лечението и превенцията на различни състояния и заболявания”, добавя той.
Процесът отнема време, приблизително 2-3 години, но когато това стане факт, производителите и преработвателите ще имат сигурност и предвидимост в сектора, казва Ненков. Весела Черварова от компанията “Биоланд” също коментира, че това е бъдещето на розовото масло, което ще осигури трайно високи изкупни цени. Разбира се, това е и шанс на българските региони да се специализират в производство с повече добавена стойност, свързано с розовото масло, и да дадат силен тласък на местната и националната икономика, добавя още Ненков.
Сиви облаци над розовите полета
В последните години секторът е изправен пред редица предизвикателства. След пикове на производството и изкупните цени в периода 2016-2018 г. на пазара последва значителен срив. Изкупните цени за килограм розови листа паднаха на тотален минимум – от 4.8 лв. през 2016 до 1.8 през 2021 г., наполовина се срина и изкупната цена на килограм сурово розово масло – от близо 12 000 хил. евро в пика си до под 6000 евро през 2020-2021 г. (виж графиките). Причините се криеха във все по-острата конкуренция на международните пазари – например от Турция, подсилени от съмнения за некоректни практики на търговци в страната. Но най-сериозен трус породи кризата с коронавируса – пандемията успя да блокира продажбите на козметика и парфюмерия от високия клас, което пък намали и поръчките за розово масло.
През 2022 г. пазарът започна да се възстановява, тогава обаче дойде друга заплаха – регулаторна, от Брюксел, който даде заявка за реформа в двата основни регламента, които засягат химикалите.
Намеренията на ЕК бяха добри – повече грижа за човешкото здраве и избягване на потенциални рискове, които според някои изследвания могат евентуално да се крият в определени молекули в състава на етеричните масла. На практика нови текстове в регулациите разглеждат розовото и други масла не като единни и неделими вещества, а като смес от различни съставки, които вече стават обект на регулация.
Прекаленото влизане в детайли и таргетиране на традиционно натурални продукти като потенциално опасни предизвика сериозно възражение сред производителите на етерични масла – и в България, но и в други страни с такъв сектор, например Франция. Рискът бе да се наложи на етикетите на продукти със съдържание на етерични масла да се поставя пиктограма за опасно съдържание, което би отблъснало потребителите. По-голямата заплаха пък бе цели индустрии да се откажат да ползват такива масла, а производители се притесняваха да не би продуктите им да бъдат директно забранявани.
В крайна сметка Съветът и Европейският парламент отстъпиха за част от проблемните параграфи в една от директивите и се очаква това да се финализира в преговорите между институциите на 4-6 декември т.г. “Смятаме, че сме близо до постигане на компромис, който да удовлетвори бранша. Благодарение на съвместните усилия на институции, бизнес организации и нашите представители в европарламента аргументите ни бяха чути и приети”, коментира Маргарита Александрова от Министерството на икономиката, която води преговорите по темата в съвета.
Все пак остават проблемни текстове във втората директива, чието разглеждане ще остане чак за следващия мандат на ЕС – след изборите за европарламент догодина. Това крие известен риск, защото не е ясно какви ще са “зелените” настроения сред законодателите в новия мандат. Така пълният ефект от реформата, която е част от Европейския зелен пакт, ще се види едва след 2024 г.
На фона на процесите за включване на розовото масло в Европейската фармакопея обаче за България е по-важно от всякога да няма никакво съмнение в полезността и ползите за розовото масло за околната среда и човешкото здраве, коментира и евродепутатът Андрей Новаков, който е един от активните български представители по темата.
