Цените на розовото масло отново тръгнаха нагоре, след като пазарите заради Ковид пандемията буквално бяха замръзнали, пише Телеграф.
Купувачите на луксозния продукт от Япония, САЩ и Франция вече плащат над 9 хил. евро за кг, или близо 20 хил. лв., коментираха собственици на дестилерии пред „Телеграф“.
Пазарът на розовото масло се е отпушил, след като летищата се отвориха, каза Петко Ганчев от асоциацията на преработвателите на етерични масла. С розите нещата тръгнаха в положителна посока, но за сметка на това с лавандулата нещата са трагични и има тонове залежало масло от лилавия цвят според него.
Той обясни, че растящите цени на конвенционалното масло, разходите изяждат печалбата от него. И ако цената за кг върви около 9 хил. и 200 евро, то себестойността заради инфлация, цени на енергия и труда излиза 8 хил. евро за кг. Все пак това са цени от миналия сезон, за тази година ще може да се говори през есента, допълни преработвателят.
Заради хладната пролет тази година се очаква розоберът да закъснее с две седмици. Прибирането на цвета е започнало, но е мудно и не върви в нормални темпове. Няма достатъчно слънце, за да се налеят розите с достатъчно масло и да цъфнат.
Засега качеството на цвета се очертава добро, но докато не свърши кампанията, никой не смее да прогнозира какво ще е качеството на маслото, защото резки промени във времето могат да съсипят всичко.
Проблемът с работната ръка не само се решава, но и задълбочава. Работници или няма, или не са достатъчни, каза Ганчев. Там, където се наемат хора, се плаща средно по 1,50 лв. за килограм набран цвят. Той обясни, че тази година не страда от проблема работна ръка, защото си е подмладил розовите насаждения и само изкупува суровина за преработка.
Изкупната цена е с лев отгоре спрямо миналата година и върви по 3,60 лв. за кг.
Засега няма сигнали още стопани да са оставили градините си. Каквото е изоставено е изоставено, предстои да се види ще има ли хора, които да проявяват интерес към възстановяване на градините или закупуване на такива площи. Един от най-големите проблеми в отглеждането на розови насаждения е демографският срив и обезлюдяването на селата.
Една от добрите новини в Розовата долина е, че докладчикът по проекта на еврорегламент, който иска да обяви етеричните масла за опасни, Мария Спираки, е обещала да защити производителите. Спираки е евродепутат от Гърция и е обяснила при посещението миналата седмица в Казанлък на международен форум по темата, че знае какви са проблемите в този специфичен сектор. От тези текстове ще бъде засегната не само България, която държи 75% от производството на масло от рози и лавандула в света, но и Франция, Испания, Италия, Гърция, Португалия, които добиват масла от лавандула и цитрусови плодове, а отглеждането и беритбата осигуряват огромна заетост.
Отглеждането на роза дамасцена в България датира от няколко столетия. Първите сведения са от 16 в., когато розите са били внесени у нас от Персия и от тях се е добивала розова вода по поръчка на Османската империя. Една от основните причини е, че мюсюлманите вярват, че водата от гюл гони зли духове и с нея са освещавали своите джамии, особено когато са били направени върху стари християнски храмове. Историческите източници свидетелстват, че точно тонове розова вода са били излети върху една от най-старите християнски църкви „Света София“ в Истанбул, преди да бъде превърната в джамия.
Маслото от гюл в България започва да се продава на външни пазари през 19 в.
