В началото България има само осем вида банконти – първите две в обръщение от 1885г. са от 20 и 50 лв. златни /хората са могли винаги да ги обменят в злато/. Две години по-късно е отпечатена 100 лв. златна банкнота, нейната стойност е била грамадна за онова време.
През 1890г. се появава и 10 левова българска банкнота отпечатена в Лондон.
На нея е изобразен детайл от гравюрата „Розобер при Казанлък“ на Феликс Каниц.
Феликс Каниц е унгарец, посещава България през последните години от турското робство. Страната ни силно го привлича с природните си красоти и с незследваните старини, с бита и нравите на народа. Придирчиви хора са изчислили: само Стара планина е изминал 18 пъти. И всички други краища е пребродил, „между Сава и Черно море, Дунав и Марица. Той е географ,археолог и етнограф – всичко го интересува – историята и кулутрата ни, обичаите. Оттделя десетина години за многобройните си обиколки, води си подробни бележки и прави скици: градове и проломи, хорски типове, носии, занаяти и природни кътове, битови сцени.
Своите богати впечатления и изследвания той описва в три тома –„Дунавска България и Балканите“ издадена на немски език, предизвикали огромен интерес на европейския читател.
На български език е преведен само първият том и в него е гравюрата „Розоберката при Казанлък“. В банкнотата от 10лв. е използвана само една от момите – с кобиличката. Застанала е на височинка сред рози – красива и жизнерадоста в свежестта на утрото. Стройна, облечена в народна носия: дълга бяла риза с широки ръкави, пъстри престилки, сребърни пафти на пояса, наниз на гърдите. На главата й – гъсто венче от рози. На рамото й –кобиличка с кошници; и те са препълнени- с майската щедрост на подбалканите.
Картината на Ф.Каниц е била известна на образованите българи още през първите свободни години – отпечатена е и върху гърба на ученическите тетрадки.
Банкнотата е в обръщение до 1908г.
Кирил Божилов, Първите българки/
