Земетресението в Турция ни напомни, че България се намира в силно сеизмична зона, пише БНТ.
Какво означава това? Какви трусове са възможни у нас, правим ли възможното, за да намалим евентуалните загуби?
Територията на България спада към сравнително опасните земетръсни зони на земята. Тази карта в тъмночервено показва кои части на Европа са най-застрашени от силно земетресение в близките 50 години.
“България се намира близо до Средиземноморската сеизмична зона – втора по активност в света, около 23-25% от земетресенията в света се случват тук. На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат доста силни земетресения. Те за съжаление съвпадат с най-големите градове на България”, казва д-р Гергана Георгиева – Физически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”.
“Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, около Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, около която се намира Горна Оряховица”, каза доц. д-р Пламена Райкова – ръководител на катедра “Сеизмология и сеизмично инженерство” в БАН.
В исторически план у нас са ставали високомагнитудни земетресения.
Само за последните около 100 години има поне седем труса с магнитуд над 6 или 7. Особено силна активност е имало в началото на 20ти век.
“Точно в този период от 28 години сме имали силна активност. Това са пет земетресения с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години”, каза доц. д-р Пламена Райкова.
Според специалистите, колкото повече се отдалечаваме от този период, толкова повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
“Знаем горе-долу къде, обаче не знаем кога и с каква сила”, каза проф. Димчо Солаков – Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към БАН
“Миналата година имаме около 40 земетресения с магнитуд между 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено силно с магнитуд 4.5 през април в района на град Провадия”, каза доц. д-р Пламена Райкова.
“За България въобще не се притеснявам от земетресение с магнитуд 9 – защо – защото близо до нашата страна няма условия в близките няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се опасявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, защото такива земетресения са възможни на доста места в страна”, каза проф. Димчо Солаков.
През последната седмица земетресения има в почти всички балкански държави. Сеизмичната активност в Румъния, която се усети и у нас е нормална е не дава повод за притеснение, казват експертите.
“Това не е необичайна картина, просто за периода, в който се реализираха няколко земетресения в различни страни, затова така прави впечатление”, казва доц. д-р Пламена Райкова.
Учените от БАН от години изработват модели на потенциалната опасност от силен трус по градове.
“Това е магнитудът тука, 4-5-6 и така нататък, това е разстоянието до града и това е каква част от тази опасност идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният. Рискът е вече ние как реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви сгради, никакви хора, сеизмичната опасност може да е много висока, обаче риск няма. Може да е малка сеизмичната опасност, но ако строителството е лошо, рискът е голям”, казва проф. Димчо Солаков.
Сеизмична опасност за България създават не само локалните източници, но и земетръсните зони в Румъния и Турция.
“България е между няколко такива активни зони. В дълбочина строежът на земята е доста комплексен и може би един от най-трудните за изследване в света”, обяснява д-р Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни норми у нас са от края на 50-те години. По-сериозни изисквания са приети едва 1987ма година.
“Има една корекция след Врачанското земетресение, но тя е само за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни норми не означава, че се е строяло безразборно”, каза проф. Димчо Солаков.
През 2018 година регионалното министерство одобрява методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика трябва да послужи за цялостно картографиране на градовете – така ще станат ясни уязвимите места, потенциалните жертви, икономическите загуби и съответно могат да се предприемат някакви мерки, които да намалят загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано – това ни пишат от регионалното министерство. В момента няма предвиден бюджет за тази дейност. Крайният срок за картографиране на риска в страната е 2025 година.
“Агенцията по кадастър трябва да направи паспортизацията на сградите. Вече ако я има паспортизацията на сградите може да се направи една доста по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, ако някакво земетресение тука наблизо се случи”, каза проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на сградите обаче бе преустановена миналата година, а тя е основен елемент от картографирането. Сеизмолозите в БАН полагат усилия да оценят риска на пет големи града – София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, но им липсват данни, които трябва да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
“Общо взето по много така косвени методи се оценяват сградите. Не знам докъде е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я правим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където специалист ще огледа всяка сграда отделно, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции”, каза проф. Солаков.
Петте карти на големи градове в опасни земетръсни зони се очаква да бъдат готови до края на годината.
“Това е картата, която подготвяте като шаблон. Просто се прави една мрежа и се оценява квадратче, какви ще бъдат евентуалните загуби”, каза той.
Избиването на стени в жилищни сгради, което компрометира конструкцията им на този етап няма как да бъде отразено в тези карти на риска.
“Не съм специалист в областта, но знам, че това е много сериозен проблем. Особено в по-старите сгради. Особено по “Витошка”. Това един от основните проблеми при възникване на земетресение. Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година – основните причини, поради които са паднали сградите. Една от основните е нестабилен първи етаж. 99-та Турция Измит също основна причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока”, каза проф. Солаков.
Учените са единодушни, че при земетресение рискът за хората сега е много по-голям от преди. Към днешна дата обаче като че ли не сме направили и малкото възможно, за да намалим евентуалните загуби.
