Според изявление на зам. министъра на културата Юрий Вълковски трябва да се търсят нови стратегии за развитие на читалищата. Новият заместник зададе няколко въпроса, които в културните среди бяха приети със смесени чувства.
“Може ли да ползваме опит от бизнеса включително бизнес мислене, така че да постигаме социални и културни цели? Можем ли да помагаме на културните организации да са по бизнес-ориентирани, без това да означава, че те са комерсиализират непременно? Можем ли да ги направим устойчиви така, че те да не разчитат само на държавна субсидия, която задължително трябва да има за читалищата?”, попита заместник-министърът.
Висшият администратор на културата сподели също, че сред 3700-те уникални бг институции има и такива, които работят много добре, но има и такива, които са „като спящи клетки на Ал Кайда“. Ресорите, за които ще се грижи Вълковски са нематериално културно наследство, библиотеките и читалищата, любителското творчество, програмите и проекти за култура, както и Националния фонд “Култура”.
“Това са структури, които съществуват и, ако ние им помогнем, могат да се активизират и да свършат много голяма работа. Някои от тях съществуват в едно вегетативно състояние. Мисля, че това са по-малката част от читалищата”, категоричен бе Юрий Вълковски – цитиран от БТА.
Екипът на Knews.bg реши да потърси коментар и мнение как би се отразила подобна промяна в читалищните среди. Вниманието ни се насочи към едно читалище, което скоро стана на 114 години, това е НЧ „Просвета-1908“ с. Овощник. Там разговаряхме със секретаря на читалището Георги Данев.
Господин Данев какво мислите за внедряването на бизнес инструменти в културата? Запознат ли сте с евентуалните нови подходи в управлението и финансирането на читалищата, които предлагат от Министерство на Културата?
Да, съвсем случайно попаднах на публикувано в една от социалните групи на Читалищата в България изявление на Министъра. Направи впечатление, че колегите от читалищата в страната не приемат подобна идея, която в единия случай „изкарва читалищата на пазара“, а във втория ги връща във времето на първоначалната идея на тяхното създаване. Или казано по -простичко в първият вариант читалищата да създават културен продукт и да го продават, за да се издържат и съществуват.
Представете си едно малко селско читалище, което има една групичка от баби, които пеят автентични песни как в днешния забързан и комерсиален свят млад човек в случая десетки хора биха си платили , за да гледат и видят какво правят бабите, та от там читалището да получава средствата, за да се издържа и съществува, така както до сега. Това е немислимо.
Ако гледаме позитивно на това, ако изобщо смятаме, че това може да е позитив…бройките на съществуващите читалища ще намалеят драстично. Това би било в плюс, само при условие, че държавата продължи да издържа и субсидира читалищната дейност. Но вероятно идеята на новите управляващи е съвсем различна. Смятам че те искат да помогнат еднократно на читалищата със средства, за да започнат да работят като „фирми“ да произвеждат културен продукт, да го продават и да печелят. В това няма лошо, но пак ви връщам тук, където сме сега на село как ще стане това?
Не мислите ли, че все пак е възможно?
Да възможно е вероятно, няма да има служители на заплати, ще има само доброволци, които ще бъдат водени от един гол ентусиазъм и когато им е удобно ще развиват “някакво” изкуство, само че в изкуството се иска постоянство и не на последно място професионализъм. Този професионализъм струва пари. Нищо вече не се предава от „уста на уста“, който има талант и желание избира читалищното дело, където под вещото ръководство на професионален – платен преподавател научава, това в което му е специализиран талантът.
А как съществуват читалищата до момента?
Читалищата до сега съществуват по подобие на френския модел – Държавата се грижи за културата, но сега ни се представя американския модел – Културата на самоиздръжка; конкурентна, диверсифицирана и иновативна. Как да стане това в България?
Ще запеем българските народни песни на английски ли, за да се харесаме и продаваме?
Ще правим ТВ продукции на село ли, за да пресъздаваме традициите на народа ни?
Звучи объркано и нереално, но си давам сметка, че има нужда от промяна, дори крещяща нужда, но тази промяна трябва да бъде не по някой чужд модел, а по наш си, български, защото сме различни, неповторими, имаме традиции, които никой друг народ няма и всички други народи гледат на нас българите с възхищение и известна доза завист, затова, което сме и което имаме като традиции и история.
Ако финансирането към читалищата спре, това до какво би довело?
Финансовото оттегляне на държавата от читалищата, ще загаси последната искрица останала в днешния объркан свят, това ще доведе до постепенно забравяне на изконни български обичаи, традиции. Малкото останали млади хора, които изпитват желание за участие в попрището на занаятите и традициите съвсем скоро ще изчезнат, а с тях ще изчезне и българското, а вие знаете какво става в последствие сами се досетете. Звучи някак си цинично или клиширано бих добавил даже прекалено негативно, но такава е реалността, а аз съм оптимист по природа..
Господин Данев ще оцелеят ли народните читалища?
Ще оцелеят, но само там където има истински българи патриоти. Нужни са и добри културни мениджъри. Да правиш от Културата бизнес в България е мисия с много неизвестни, звучи почти абсурдно да не говорим за реализиране на печалба. Вземете пример от многото театри в страната, които също получават субсидии от държавата. Те трябва да реализират значителен процент допълнителни приходи от продажби, в повечето случаи единици от тези театри успяват да реализиран изискуемия процент собствени приходи. А там всеки месец по “N” на брой постановки, коя от коя по-хубава, по-съдържателна и отделно турнета из страната и пак не успяват. Представете си самодейното изкуство как ще се продава?
Как си представяте читалището в Овощник да работи по подобен механизъм?
Трудно, но не дългосрочно. Всичко ще зависи от обществото, за съжаление то е много обременено от ежедневните проблеми в страната. Най-трудното ще е да насочим неговото внимание за запазване на културата и традициите. Смятам, че бихме имали значителен напредък, но това ще е временно явление. Пак се връщаме до там, че ще има нужда от акумулиране на значителна професионална енергия, за да се оцелее и най-вече обществото да има културна потребност, да я отстоява, съхранява и предава, без това няма как да се получи.
- В Конаре се радват на ремонтиран пенсионерски клуб
- Български съюз по Балнеология и Спа туризъм и посолството на България във Виена организираха представяне в австрийската столица
- Задържаха жена за кражба на дамски портфейл в Казанлък
- Слаби валежи и студено време бележат 22 ноември в Казанлък
- Между 1 000 и 1 500 лева на човек в зимен курорт у нас, за същите пари – пътуване до Тунис или Египет
