На 26 Август тази година ще се навършат 90-години от речта на царя
“Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история.
То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.
На “Орлово гнездо” блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във “Фенер”, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение.
Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!”
