През 1997 година, след края на комунистическото управление през началото на 90-те години, България приема своя настоящ герб – първият от този период. Определен като държавен символ, този герб служи като израз на независимостта и суверенитета на българския народ и държава.
Въпреки своята значимост, точният вид на герба става предмет на продължителни спорове между политическите партии. След утвърждаване, одобреният проект представлява герб с три златни лъва и четири корони, разработен от Николай Гогов и Георги Чапкънов.
На герба на България е изобразен изправен, коронован златен лъв, позициониран на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна и поставен върху щит. Лъвът е придружен от лъвове-щитодръжци, които го заобикалят от двете страни. Над главата на лъва се извисява царската корона, символ на величието и достойнството на нацията.
Под щита се намира постамент, изработен от дъбови клонки със златни плодове, допълнен от девизната лента с трикольорен кант. На лентата е изписан националният девиз на страната – “Съединението прави силата” – изразяващ идеята, че единението и съгласието са съществени за силата и стабилността на България.
Този герб е емблематичен символ за българския народ и държава, предаващ събраността и историческата наследственост на страната.
