Оцеляло по чудо писмо на старозагорка до живеещата в София дъщеря от 17 септември 1942 година за пръв път хвърля документална светлина върху бомбардировка над Града на липите пет дни по-рано.
Документът се съхранява в регионалния исторически музей, където бил предаден преди почти 2 десетилетия от колекционера Николай Гичев, но не е проучван.
Самият Гичев попаднал на него случайно, закупил го само защото в него се споменава за някогашната консервна фабрика „Пиперка“, в която собственост имал и дядо му.
На четири странички авторката на писмото, чието име остава неизвестно пише до дъщеря си Оля, най вероятно в отговор на нейно запитване: “Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал без да пусне нищо, само ракети.
Раздруса ни силно на над Пиперка си изсипа бомбите, има много разрушения край фабриката и самата фабрика. Над 200 бурета /празни и пълни/ пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“.
Бомбардировката е станала около 22:30 часа на 12 септември /събота/, целта според авторката най-вероятно са била казармите и жп – гарата, но нейните светлини по това време били загасени. Светело в района на консервната фабрика защото работела нощна смяна.
„Има три жертви убити на място и един ударен в рамото, на болницата е.“, съобщава авторката като първоначално уточнява че са били разрушени две къщи и стъклата на търговската гимназия са изпочупени, а на края на писмото добавя: „Коджа хора има изплашени, а една жена полудяла.“
80 години след това събитие липсват каквито е да се официални документи за него, няма нито и ред и по страниците на излизалия тогава в Града на липите вестник „Дума“, установи репортерска проверка. Липсват податки и в архивите на армията и полицията.
За него се споменава в интернет пространство заедно с публикации за бомбардировка на същата дата над Русе, Казанлък и Горна Оряховица, като се изказват различни предположения чии са били самолетите.
Сред тях е и твърдението, че това е била ескадрила от състава на авиацията с далечно действие на съветската армия с командващ по онова време маршал Александър Голованов.
За събитието си припомня преди време и големият актьор Васил Михайлов /по онова време е бил едва на 4 години/ в интервю за местно издание.
Колко големи и какви точно са били разрушенията върху консервната фабрика липсват данни, според документацията тя е продължила да работи до национализацията й в края на 1947 година.
