Пчеларството в България има дълга история и се счита за важен сектор в селското стопанство. Страната е известна с богатото си разнообразие от растителни видове,най-богатат на билки и благоприятни климатични условия, които предразполагат към отглеждане на пчели и производството на мед. Българският мед, особено монофлорен, като букетен мед или акациев мед, е ценен продукт на международния пазар.През последното десетилетие се забелязват две основни тенденции в развитието на сектора Пчеларство в България:увеличаване на броя на пчелните семейства и намаляване броя на пчелните стопанства.
След приемането на страната ни в ЕС България се утвърди като традиционен износител на пчелен мед.През 2015 г. от България са изнесени около 10 хил. тона за 65 млн. лв.През 2013 г. с износ от 12,64 хил.тона България е 12-ят най-голям износител на мед в света след Китай, Аржентина, Виетнам, Мексико, Индия, Украйна, Испания, Бразилия и др.
По статистика на Министерството на земеделието и храните към 1-ви октомври 2023 г. броят на пчелните семейства е 816.6 хил. броя, което е с 0.8% по-малко от
2022 г. Пчелните семейства, от които е добиван мед през 2023 г., намаляват с 2.0% и са 659 хил. броя.
Произведеният пчелен мед е 11 189 тона, което е с 6.3% по-малко спрямо 2022 г. Средният добив от едно
пчелно семейство е 17.0 кг. Увеличава се броят на пчелните семейства, отглеждани в Южния централен
район с 5.4% и в Североизточния район с 2.5%.
През наблюдаваната година са произведени 3.0 тона пчелен клей (прополис) и над 46.8 тона цветен прашец.
Броят на стопанствата с пчелни семейства намалява до 9 433 (-7.7%) през 2023 година. Стопанствата с
над 150 и повече пчелни семейства се увеличават с 4.1%.
Общо през 2023 г. са загинали над 40 хиляди пчелни семейства.
За изследвания период са продадени 4 870 тона пчелен мед на преработвателните предприятия, директно
са продадени 2 392 тона, на търговците на дребно – 483 тона, за промишлеността – 870 тона, а за
собствена консумация са отделени 1 431 тона.
Много сериозен проблем през последните години е високата смъртност и изчезването на пчелните семейства, подобно на синдрома CCD (Colony Collaps Disorder).
•През 2023 г. унищожените пчелни семейства са 40695 бр. разделени съобразно причините както следва:
-От глад – 4690 бр.;
-От болести – 6968 бр.;
-От отравяне – над 7270 бр.;
-Други причини – 21767 бр.
Загиналите пчелни семейства през 2023 г. са с 8,9% по-малко в сравнение с 2022 г.
Субсидирането на сектор Пчеларство в България нараства значително след въвеждането на тригодишни Национални програми по пчеларство:
-Първа – 2008-2010 г. с финансов план 7,43 млн.лв.;
-Втора – 2011-2013 г. с финансов план 19,59 млн.лв.;
-Трета – 2014-2016 г. с финансов план 19,5 млн.лв.;
-Четвърта – 2017-2019 г. с финансов план 15,9 млн.лв.
-Пета – 2020-2022 г. с финансов план 19,2 млн.лв.
Какви са причините за високата смъртност при пчелите?
Причините за това са комплексни, като един от основните фактори за големия процент загинали пчелни семейства е вароатозата. В нашата страна има достатъчно регламентирани лекарствени препарати (в т.ч. и вносни), което позволява на пчеларите да водят борба с причинителя на заболяването Varroa destructor. През 2023 г. против вароатозата са третирани 804160 пчелни семейства, което е 98,47% от пчелните семейства в страната.
Наблюдават се грешки при прилагане на средствата за лечение и профилактика (неспазване на дозировки и продължителност на третирането, използване на химични вещества, които пчеларите сами дозират и др.) както и третиране с лекарствени препарати, които не са позволени за прилагане в България.
Други заболявания, водещи до висока смъртност на пчелните семейства са нозематозата (с причинител Nosema ceranae) и американския гнилец. Липсата на типичните за нозематозата симптоми при заразяване с Nosema ceranae е причина за късно откриване на болестта.
