След Освобождението на България от османско владичество, страната ни започва да се съизмерва с цивилизования сват. Европа е била за пример във всичко, включително и в начина, по който отбелязваме празниците си. Новите моди не остават и извън традициите по Великден. За разлика от козунаците, които заемат трайно място на българската великденска трапеза през 20-те години на 20-и век под влияние на френската традиция, модата да се разменят картички по различни поводи навлиза по-рано и по-бързо.
Първата българска великденска картичка е от 1899 година и представлява честитка с великденски сюжет.
За разлика от “френските моди”, завладели одеждите на хората и мебелировката в градовете, българите са предпочитали немските образци на поздравителни картички.
Търговците са поръчвали картичките от немски производители, които отпечатвали на тях поздравителен текст на български език. Другият вариант на “побългаряване” на картичките е бил български печатар да добави текст на български език на подходящо място до текста на немски.
