За поредна година по изгрев слънце в Шипка беше изпълнен традиционният Богоявленски ритуал, който събра десетки жители и гости на града. Общо 45 мъже от града и съседни населени места, облечени в народни носии, влязоха във водите на река Селска в централната част на града и се хванаха на традиционното празнично хоро. Богоявленския кръст извади 39-годишният Десислав Йосифов, който тази година участва в ритуала за пръв път. По традиция той предаде кръста на най-младия участник – петгодишният Борислав Бялов, който днес отбелязва своя имен ден.
Традиционно ритуалът започна преди изгрев слънце с литийно шествие, което тръгна от храм „Успение Богородично“ и продължи към паметната плоча на шипченския хайдутин Пеньо Черньоолу, с чиято история е преплетено честването на Богоявление в града. Там всички участници в ритуала изпяха песен, посветена на хайдутина и поднесоха венци и цветя в знак на признателност към делото му. Шествието продължи към моста над река Селска, където ритуалът започна с литургия, отслужена от местния свещеник Иван и Богоявленският кръст беше хвърлен във водата. След ритуалното му спасяване всички мъже се хванаха на традиционното Богоявленско хоро, след което заедно с гостите се сгряха на ритуалния огън.
Десислав Йосифов коментира, че усещането да хванеш Богоявленския кръст е невероятно, особено когато влизаш във водите на реката за пръв път. Той пожела на съгражданите си да бъдат здрави.
Тази традиция в град Шипка се спазва за поредна година, каза за БТА кметът Василка Панайотова. Организира се под патронажа на кметството, а инициатори са двамата братя Антон и Георги Синеви. За да се различава от ритуала в Калофер, в Шипка той е преплетен с историята на патрона на „Шипченски войводи“ Пеньо Черньоолу, който е бил страшилище за поробителите, обясни тя. Новото място на ритуала тази година не е избрано случайно. Мостът над река Селска е историческа забележителност за град Шипка, отбеляза Василка Панайотова. Той е построен през 1902 година специално за да преминат през него 17-те камбани за Шипченския манастир “Св. Рождество Христово”, най-голямата от които е тежала почти 12 тона. Тя е била пренесена с животинска тяга и с помощта на много доброволци. История има и самата река – в нея е била построена и първата електроцентрала на Шипка. Това става през 20-те години на миналия век. “В онези времена, когато никъде не е имало ток, в този квартал на Шипка е имало улично осветление, което е един повод за гордост”, коментира тя. По поречието на реката е имало и множество работилници на местни, където те са упражнявали традиционните за региона занаяти.
Василка Панайотова подчерта, че за нея е изключително важно спазването на традициите и предаването им от поколение на поколение. Тя изрази надежда все повече млади хора да се интересуват от традициите и историята на град Шипка.
