Парламентарната социална комисия ще обсъди на извънредно заседание четири законопроекта с предложения за промени в Кодекса на труда между първо и второ четене.
На 8 декември в пленарната зала беше одобрен на първо четене внесен от Корнелия Нинова и група народни представители проект за изменения в Кодекса, според които минималната работна заплата за следващата календарна година не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
Сметките на вносителите сочат, че за 2023 година това означава 850 лева най-ниско възнаграждение.
Четирите проекта, които депутатите от социалната комисия ще обсъдят за второ гласуване днес, са на ГЕРБ-СДС, „БСП за България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Внесеният от ГЕРБ-СДС проект предвижда брутната минимална работна заплата за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за предходната година.
Предложението на „Продължаваме промяната“ гласи, че брутната минимална работна заплата за страната се определя поне веднъж годишно, като не по-малка от 50 на сто от средната за страната за последните две тримесечия, за които има данни от Националния статистически институт. Вносителите дават пример, че ако се използват за база последните две налични тримесечия април-септември 2022-ра година, минималната заплата би трябвало да е 868 лева или 48,6 на сто от средната към септември 2022-ра.
Проектът на БСП залага редакция на приетия на първо четене текст, като вместо до 31 ноември 2022 година се записва, че до 31 декември 2022 година Министерски съвет определя минималната заплата за 2023-а като не по-малка от 50 на сто от средната за страната за предходните 12 месеца.
Според проекта на „Възраждане“ минималната заплата се определя в срок до 31-и октомври на текущата година и не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна за предходните 12 месеца и не по-малко от минималната заплата за предходната година.
