Когато бяхме деца, много популярна бе една загадка – името на кой град е съставено от голям съд за варене на ракия и вид старо оръжие? Нямаше кой да не се досети, че това е Казанлък.
Да, ама не! Видният български учител, учен тюрколог османист и революционер Васил Шанов публикува още преди 80 години – в далечната 1937 г., своето мнение по въпроса за произхода на названието на Града на розите в брой 317 на местния вестник „Казанлъшка искра“.
В началото на статията си той прави уговорка, че въпреки желанието си да изясни това, „поради липса на някой стар турски документ“ не е могъл да изтълкува правилно името на Казанлък.
Освен това отбелязва, че макар и да има известно етимологично значение, думата Казанлък „не отговаря на никакво историческо събитие“ и „не напомня някое местно отличие“.
Няколко дни преди публикацията обаче в ръцете му попада една турска книга, съдържаща няколко стари турски документи, между които и един, с който е разрешава на жителите от село Кечи дереси (дн. Енина) от казанлъшката околия да си поправят църквата, застрашена от срутване.
Та в този документ било упоменато, че Кечи дереси спада в околията Акча Казанлък.
И ето до какъв извод стига Васил Шанов:
„От това наименование е видно, че в по-старите турски времена пред наименованието Казанлък е имало и друга дума – прилагателното име Акча – бял, беличък, възбял и пр.
Думата Казанлък, пак според както е писана в документа, се състои от съществителното „къзан“ – челяд, жители, население, и наставката „лък“, а двете думи заедно означават: място, местност, селище, на което жителите са бели, белички, възбели.
С течение на времето прилагателното „акча“ е било изхвърлено и останало само названието Къзанлък, което, само по себе си, не отговаря на същото значение, каквото има заедно с прилагателното Акча“.
Прав ли е Шанов, или не – трудно е да се каже. Още повече, че съществуват и други хипотези, които отиват в съвсем различна посока.
Така например, основателят на казанлъшкото читалище „Искра“ Йордан Стателов, тълкува името на града пак от казан и лък, но със значение „прочута ливада”.
В един свой доклад до Парижкото географско дружество пък доктор Поайе, който минава по тези места през втората половина на XIX век, представя друга популярна версия – че названието на Казанлък произлиза от „къзанлар” – т.е. деца и жени, които излезли да посрещат някакъв султан…
Кой прав, кой крив, все още единно мнение по въпроса няма.
Във всеки случай, можем да кажем, че Васил Шанов е доста авторитетна за времето си личност. За него Симеон Радев отбелязва: „Турското училище не го направи туркофил. Учител в Битолската гимназия по турски език, участник в революционното движение, в неговата къща се е вадил на циклостил бунтовническият лист, издаван от Вътрешната организация… В последните години той работеше в Народната библиотека, в Ориенталския отдел, при разчитането на стари турски документи“.
Та нищо чудно неговото тълкувание на името на Казанлък да е най-близо до истината.
