Черноморските държави отбелязваме 31 октомври като Международен ден на Черно море, тъй като на този ден през 1996 г. е подписан Стратегическият план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, с който правителствата на България, Турция, Грузия, Румъния, Русия и Украйна приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички. Планът е свързан с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (т. нар. Букурещка Конвенция), подписана през 1992 г. от шестте черноморски държави.
Международният ден на Черно море обръща общественото внимание към проблемите на Черноморския басейн и начините за неговото опазване като една от най-уязвимите морски екосистеми в света. Той е символ на надеждата за устойчиво бъдеще за 16 милиона души, населяващи крайбрежието му, олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за реални резултати в усилията за възстановяване и опазване на морето.
С цел да бъдат съхранени неговата жизненост и морските ресурси от интензивните човешки дейности, понастоящем покритието от защитени зони и защитени територии в българската акватория на Черно море е значително. В Националната екологична мрежа са включени следните защитени зони и територии от Натура 2000, включващи морска акватория:
По реда на Закона за биологичното разнообразие са определени общо 29 защитени зони, в чиито граници е включена морска акватория с площ 2 821.35 кв. км. От тях по Директивата за местообитанията са 17 защитени зони с морска акватория 2 476.87 кв. км, а по Директивата за дивите птици – 14 защитени зони с морска акватория 544.89 кв. км, като две от защитените зони са с обща граница по двете директиви (картата можете да видите като прикачен файл). В акваториалната част на тези защитени зони се опазват седем типа природни местообитания – постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини; естуари; тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода; обширни плитки заливи; рифове; подводни или частично подводни морски пещери; подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове. Видовете, предмет на опазване, са: два вида морски бозайници – Tursiops truncatus (Афала) и Phocoena phocoena (Морска свиня); два вида риби – Alosa immaculata (Карагьоз, Дунавска скумрия) и Alosa tanaica (Малък карагьоз, Харип); от птиците – мигриращият вид средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan), гнездящият вид качулат корморан (Gulosus aristotelis) и множество крайбрежни видове птици.
В морските пространства на всички 17 защитени зони за местообитанията са въведени забрани за депониране на драгажни маси, за използване на дънни тралиращи и драгиращи средства, както и за пребаластиране на кораби. В 6 от защитените зони за местообитанията са въведени забрани и за други дейности, свързани с риболова, ползването на морски ресурси и замърсяването. В защитените зони за опазване на дивите птици има въведена забрана за строителството на нови пристанища, терминали и промишлени предприятия. Въведено е и ограничение за изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия.
В България има три защитени територии, които включват морска акватория, обявени по реда на Закона за защитените територии. Това са Резерват „Калиакра“, Защитена местност „Ченгене скеле“ и Защитена местност „Кокетрайс“. Общата площ на морската акватория в тях е 11,95 кв. км, като тази площ попада изцяло в границите на защитени зони, определени по реда на Закона за биологичното разнообразие.
Защитена местност „Ченгене скеле“ е обявена с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в Червена книга на Република България и в списъка на застрашените видове в Европа. В нея се забранява безпокоене на гнездящите птици, вземане на яйца или опръстеняване на малките; изграждане на пристанищни съоръжения; риболов в блатната част и акваторията в периода 1 март – 30 юли.
В Резерват „Калиакра“ предмет на опазване са характерна степна растителност с множество редки, реликтни и ендемични за България и Европа растителни и животински видове, крайбрежни морски екосистеми, единствено находище на тюлена монах, египетски лешояд, гнездово находище на водоплаващи птици и др. В резервата са забранени всякакви дейности, с някои изключения, посочени в Закона за защитените територии.
Защитена местност „Кокетрайс“ е за опазване на пясъчна банка и на бентосна фауна в Черно море. В нея е забранен добивът на пясък без положително решение по ОВОС, добивът на миди, рапани и риболов чрез дънно тралене и драгиране, както и замърсяване с нефтени продукти и други отпадъци.
В България до този момент е постигнато значително покритие на обектите от Националната екологична мрежа на крайбрежните морски пространства в обхвата на континенталния шелф – 22% от акваторията.
dariknews.bg/
