“За катастрофата и причините зад нея няма много какво да се каже… Нелепо! Но не е ли всяка катастрофа нелепа – винаги следствие от не спазване или недоспазване на правилата за безопасност?” Това пише на стената си във фейсбук Александър Проданов. Това е момчето, което оцеля след вчерашната тежка катастрофа на разклона за връх “Бузлиджа” и което за секунди изгуби дядо си и леля си.
Правила, които са прости и самоочевидни. Защо този ТИР бе спрял на завоя, заемайки цялото дясно платно? Не знам. Защо този тир не излъчваше никаква светлина, по която да се ориентираме, че има нещо пред нас? Не знам.
Единственото, което ще кажа е, че коланите в колите не са за украса. Коланът спасява живот!, казва Александър.
Горчивата истина е, че нито промяна в законите, нито “строг контрол”, нито ремонти на пътища, могат да променят самосъзнанието ни. Хората, които ежедневно убиваме по пътищата от безотговорност и от егоизъм, не са статистика. Те имат лица. Имат семейства. Имат майки и бащи. Имат приятели. Имат мечти. Всъщност, имали са.
Живеем на принципа “На мен не може да се случи”? Време е да се запитаме докога? Докога само ще търсим кого да обвиним? Докога ще извръщаме глави и докога ще си играем на Господ? Кога ще се уморим от некролози и паметници по пътя и ще разберем, че във всеки един момент това може да бъде всеки един от нас? Кога ще осъзнаем като общество, че това не са инициали, а са хора като нас, които имат близки, мечти, живот? Че това не е статистика, а огромен брой семейства, чиято мъка никога няма да изчезне? Само защото някой някъде не е помислил за нищо друго, освен за себе си.
Нужно е съвсем малко. Съвсем малко емпатия, съвсем малко отговорност и един кратък миг, в който да се замислим. Да се замислим, че пак в един кратък миг се погубват животи.
Това е поредният случай, за който пишем и който след няколко дни ще бъде забравен. Семейството обаче няма да забрави погубените си близки. Това е поредният случай, който не трябва да бъде статистика. Да обърнем внимание на искрения разказ на това момче, което ще помни този ден винаги. Нека той ни накара да спрем и да се замислим. Чували сме много пъти какво може да стане, ако не сложим колан. Чували сме много пъти какво може да стане, ако не спазваме правилата за движение по пътищата. Нека го чуем още веднъж от Александър. И нека това не е поредният случай, а една аларма за всички нас. Аларма, която да ни буди всеки път, когато затворим очите си за проблема с войната по пътищата!
Екипът на knews.bg изказва своите най-искрени съболезнования на семейството на загиналите. Призоваваме ви да прочетете внимателно думите на това момче и да ги запомните. Само ние можем да спрем войната по пътищата, а всяко спазване на правилата може да се окаже спасяване на човешки живот.
Вижте целия пост:
