Дългогодишният журналист Ваньо Стоилов представи за пръв път в Казанлък най-новата си книга „Ноти от мелодията на живота“ ще бъде представена за пръв път пред публика в казанлъшкия литературно-художествен музей „Чудомир“. Присъстваха десетки гости – представители на администрацията, на културни институти, както и на “Арсенал” АД, които са и основен спонсор на книгата. Гост беше и треньорът по лека атлетика Петър Рахманлиев, който е и герой от труда на Стоилов.
“Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024”, разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на “24 часа” за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години.
„Героите в книгата са общо 41, основно спортисти и музиканти, но и дейци на културата. Подредена е на принципа на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио – избрах този подход, тъй като това, което ги обединява, освен професиите им, е, че са хора, които заслужават да бъдат помнени. Наричам ги хора „с добавена стойност“, каза той. Авторът допълни, че някои от събеседниците му вече не са между живите. Книгата включва например интервю с лекоатлетката от Казанлък Петя Пендарева, която почина в началото на годината, както и с певеца Емил Димитров, певицата Маргарита Димитрова, лекоатлета Михаил Желев, бореца Никола Динев, знаменития футболист на „Берое“ Петко Петков.
„Тази книга е като документ на времето, а в нея са събрани материали за хора, които наистина заслужават това“, каза Стоилов. Той посочи, че в основата е Иво Папазов-Ибряма. „Това е човек, който е национална ценност, а за него няма издадена книга. По тази причина събрах моите вече десетина интервюта с него и с тях дадох основата на този труд“, разказа журналистът.
Интересно е и интервюто от 1980 година с Елисавета Багряна. Тогава бях студент, а това е и „най-лудото“ интервю, което съм правил, защото нямах никаква предварителна уговорка, а просто се появих в дома й – сега не бих го направил. Въпреки това тя не отказа, а освен интервю ми даде автограф и две непубликувани нейни стихотворения, едното от които е в книгата, коментира още Ваньо Стоилов. В сборника има още интервюта с двамата големи треньори на Берое Петър Хубчев и Ферарио Спасов, допълни той.
„За мен най-ценното е, че тези хора живеят в страниците на книгата ми“, подчерта авторът и отбеляза, че интервютата и материалите са публикувани така, както са писани в момента, в който са взети, посочена е дата и издание. И тази книга, както и предходните две, завършва с оптимистичен финал, каза още Ваньо Стоилов. Той напомни, че първата му книга „Милиони стъпала към Бога“ завършва с разказ за бялата лястовица, която се е излюпила в психиатричната болница в Раднево, а книгата „Сплав човешка“ – с разказ за Паметника на помирението в монтанското село Винище. „Оптимистичната история за третата книга е разказът за Върбинка Димитрова от село Илийно, община Омуртаг, която се ражда през миналия век без ръце и крака, но намира начин да живее достойно и, според силите си, нормално“, посочи той.
