Всяка година по това време един град в центъра на България и една долина около него разнася уханната слава на страната ни през планини и граници, през морета и континенти. Ароматните български рози и преработката на розов цвят в гюлово масло, са традиционен поминък, превърнал се във визитна картичка не само на Казанлък, но и на България. Но този поминък наред с омагьосващото ухание, крие и бодли.
Кампанията по изкупуване на розовия цвят вече стартира, липсва работна ръка, казват розопроизводителите. Цените също не са високи, затова и исканията са за повече.
В края на пътя на розовия цвят от полето към розоварните, са розопреработвателите.
От 40 години в този бранш е Марин Тодоров.
Той има своя дестилерия, изнася розово масло и розова вода за САЩ, Китай, Саудитска Арабия, Тайван и Виетнам. Марин Тодоров отглежда и рози и казва, че оцеляването в този бизнес не е никак лесно.
БНР/
