Започваме нашето пътешествие на юг, където легендите и мистиката вдъхват живот на древни места. Първата ни спирка е Караджаов камък – загадъчно място, обвито в мистерии и древни предания, което привлича търсачите на приключения с магическата си атмосфера. След това, ще се отправим към Белинташ, свещена планина, изпълнена с ритуали и митове, и накрая ще посетим Кръстова гора, където се смята, че духовната сила на природата дарява мир и спокойствие.
Връх Караджов камък (1448 m н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни скали, високи над 100 m. Платото заема площ от 4550 m². По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 m и в горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води.Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа “Марциганица“.
Народната легенда, свързана с Караджов камък разказва за Караджа войвода от село Яврово. Комитът пазел населението на околните села от набезите на турците и редовния башибозук. Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава любимото място на момичето носи името връх Драганица. Караджа войвода време след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии. Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят зверствата на башибозука. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода.
Съществува и друга народна мълва която разказва, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Местните хора избягват да обсъждат Караджов камък, защото според тях мястото носи нечиста енергия, а заровеното съкровище на убития войвода носи лоша поличба, ето защо възрастните хора редовно съветват туристите, ако случайно се натъкнат на имането да захвърлят златото и да бягат, за да не ги сполети зло или проклятие, наречено за друг.
Неразгадани загадки, тракийско наследство и завладяващи панорами – Родопите бързо ще те спечелят. Не само заради величието на планината, но и за богатството на българската култура и традиции. Всеки камък, всяко хилядолетно дърво и всяка скала съдържат частица от вярата, историята и античността. Въздухът сякаш шепти за миналото, вдъхвайки ти чувство на принадлежност и истинност.
Белинташ не е просто обикновена природна забележителност. Това скалисто плато, част от енергийния триъгълник на България, е носител на древни мистерии, които вероятно никога няма да бъдат разкрити.
Този скален феномен е свързан с високопланинската система от свещени места, които създават силна магнитна аномалия в района. Именно поради това компасите там показват непредсказуеми насоки.Съществуват множество теории за произхода на името на тракийското светилище, всяка от които носи своя легенда. Според някои, името означава “бял камък”. Други твърдят, че произходът му е свързан с военни конфликти за контрол над съкровището на Бог Сабазий, и обозначава “камък на войната”. Има и приказка за млада девойка, облечена в бяло, която се е хвърлила от скалата, за да избегне пленничеството на османските завоеватели. Ясно е, че “таш” идва от турски и означава “камък”, а останалите интерпретации са плод на народни предания и интерпретации.
Легендите разказват за неизмеримо тракийско съкровище, скрито в основата на Белинташ. Въпреки търсенията на иманярите, досега няма следа от злато. Баба Ванга, в едно от своите пророчества, предупреждава да не се копае в района и да не се търси злато. Според нея, “златото е много”, но търсенето може да доведе до жертви, а именно 8 души трябва да се изгубят, преди съкровището да бъде разкрито. Досега четирима души са загинали на Белинташ, двама падат от скалата и двам са ударени от мълнии.
По източната страна на платото се виждат ерозирали каменни стъпала, водещи към върха. Около тях има и дупки, вероятно използвани като парапет. По-впечатляващи от стълбите са уникалните форми на повърхността – кръгли ями и продълговати улеи, които през цялата година почти винаги са пълни с вода. При дъжд водата често прелива от един улей в друг, запълвайки всичките форми. В централната част се намират два огромни кладенеца с диаметър над 2 метра, които дори след дълъг период на суша остават пълни с вода. Мистици и учени смятат, че енергийното поле променя структурата на водата, правейки я по-малко податлива на изпарение.Има много теории:ноевият ковчег е акостирал тук, извънземна станция, съкровището на Александър Велики и древен бог е било там и е влизало в контакт с местните.
В нощта срещу 14 септември на Кръстова гора Господ дарява здраве на вярващите.
Чудесата непрекъснато подхранват легендите. Болни, куци и сакати хора идват денем и нощем на мястото с надеждата, че ще бъдат изцелени. Вярва се, че Кръстова гора е мястото, където Господ слиза на земята при хората. Това става веднъж годишно, през нощта на 13 срещу 14 септември, когато православната църква отбелязва Кръстовден, или времето, когато денят и нощта се кръстосват.На Кръстовден посетителите отнасят със себе си по едно от хилядите камъчета, пръснати наоколо, с изрисувано върху тях Разпятие. В съня си хората разбират как могат да се спасят от болестите си. Когато преспиш там, единственото, което се иска от теб, е да запомниш всичко, което видиш на сън, казват монасите от Кръстова гора.
Легендите разказват, че тук е скрит кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос.
Реликвата е била в “Света Троица” до XV// век, когато манастирът е разрушен от турците. Трима монаси все пак успели да скрият Божия кръст в една от близките пещери. Той обаче не е открит и до днес.
Друга легенда разказва, че турски султан бил женен за българка със сменена вяра. Частица от Христовия кръст се предавала като семейна реликва в нейния род. Тя се пазела в султанския дворец.
Един ден в сараите пристигнали български майстори. Свършили работата и вместо да им плати с жълтици, султанската съпруга им дала кръста. Те го донесли в България и го дали на съхранение при монасите в Кръстова гора.
Когато султанът научил какво е станало, тутакси пратил потери по следите на дюлгерите. Заптиетата намерили манастира и изклали до крак всички монаси.
Легендата има и друга версия – българските майстори предложили на султана да му работят ангария, само и само да им даде кръста. Той се съгласил, но веднага след това започнал мор по стадата му, разруха и болести връхлетели двореца. След като разбрал, че е загубил нещо неземно свято, турчинът изпратил потеря да си го върне, но безуспешно.
Според друго предание, почувствал силната енергия на Кръстова гора, брат Йордан посъветвал болната сестра на цар Борис III – Евдокия, да пренощува там. Тя го послушала и се излекувала. Детето на един от придворните било изцерено същата нощ. В знак на благодарност царят дарил 66-килограмовия кръст – решил да увеличи двойно годините на Христос.Мястото, където да бъде положен кръстът, било показано на Дрянков от единия от носените от една жена два гълъба, който излетял на изток. Докараният с каруца кръст бил качен на ръце на върха. Вторият гълъб отвел събралите се хора на запад и там била открита водата от аязмото. По-късно брат Йордан бил убит в лагера в Ловеч.Подареният от цар Борис III кръст изчезнал на 22.10.1994 г. Бил намерен в гората след 7 месеца от местен овчар. Друго предание разказва, че го открили свещениците, а на него имало бележка: „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми”. Кръстът е поставен в новия храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана, с тегло 99 кг.
