В деня на лятното слънцестоене мнозина изпратиха слънцето на Мегалита над Бузовград. Десетки хора от Казанлък и региона, както и ентусиасти от цялата страна почетоха преминаването на слънчевия лъч през “Вратата на богинята Майка”.
Малки и големи въоръжени с течности и любителски камери покориха мистичното скално образование.
Тази година за пръв път всички хора, които се качиха на Мегалита участваха в ритуала по преминаването на слънчевия лъч.
Повече за събието чуйте от Полина Стойнова, която е секретар в НЧ “Любен Каравелов-1921” Бузовград
Мегалитът и древно светилище “Вратата на богинята Майка” представлява скална група, в която е изсечен отвор, наречен Слънчева врата, с височина около 1,80 м. по такъв начин, че Слънцето попада в него по време на залеза в деня на лятното слънцестоене (21 юни). Според учените структурата е изградена между 1800 и 1600 г. пр.н.е.
Състои от два хоризонтално разположени каменни блока, поставени върху други два, които са част от основната скала на масива, като по този начин образуват трилит (едни от най-известните трилитни (мегалитни) структури в света са Стоунхендж в Англия, мегалитните храмове в Малта, трилитът Haʻamonga ʻa Maui в Тонга и др.).
В близост са разположени множество други скални структури, включително трон, жертвеник и урва. Тронът се намира на около 5,8 м източно от Слънчевата врата, на линията между старопланинския връх Триглав и отвора на трилита. По-мащабен изглед показва, че мегалитът попада на един от върховете на триъгълник в Долината на тракийските царе, като на другите два се намират съответно столицата на одрисите Севтополис и могилата “Голяма Косматка”, за която се предполага, че е гробницата на владетеля на Одриското царство Севт III.
В близост до Слънчевата врата се намира друга скална група, наподобяваща фалос, откъдето идва и названието Бащин камък. Как каменната структура е участвала в мистериите на траките, до днес остава неразгадано. Но според легендата, жена, която седне върху камъка, зачева.
Според учението на траките, слънчевият изгрев символизира раждането, а залезът – смъртта и отвъдния свят на мъртвите. Ето защо се смята, че мегалитът е врата към отвъдното, може би завръщане към Великата богиня-майка (Земята). Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци. Вероятно в древността е използван и за измерване на продължителността на астрономическата година и годишните сезони.
