В миналото мартениците са се правили от вълна. Такава е била традицията, пък и някога хората всичко правили с естествени материали.
Сега обаче има изобилие от всякакви изкуствени влакна. Много от нишките, които сега се продават и приличат на естествена вълна, всъщност са от синтетичен материал – полиестер. Полиестерът е другото име на PET (Polyethylenterephthalat) – това, от което се правят всички пластмасови бутилки и опаковки със знак за рециклиране.
Въпреки че много добре наподобява вълнена прежда, това всъщност е пластмаса, която се разпада и превръща в малки пластмасови нишки – печално известната микропластмаса. Тези почти незабележими частици попадат с милиони сред природата. И колкото по-малки са те, толкова повече организми могат да ги погълнат. Освен това могат да попаднат и във водата и в храната, която консумираме.
От Lessplastic Bulgaria предупреждават, че спазвайки традицията да връзваме мартеници по дърветата, да ги хвърлим в някоя река или да ги сложим под камък, когато видим първите щъркели, всъщност вредим на природата, а и на собственото си здраве.
Затова от организацията призовават, като свалим мартеничките си, да си ги запазим вкъщи. Ако са изработени от чиста вълна, разбира се, няма да е проблем да се положат под камък, но трябва да сме сигурни, че нишката е вълнена, а не от изкуствена материя, имитираща домашна вълна.