Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, художник и краевед. На днешната дата се навършват 55 години от кончината на българския писател.
Чудомир умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.
За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 г. във в. “Балканска трибуна”. Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на сп. “Барабан”, сп. “Остен”, сп. “Жило”, сп. “Червен смях”, на в. “Слово”, в. “Зора”, в. “Искра” (Казанлък) и др. Сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби.
Изявява се и като изследовател краевед и има принос за развитието на музейното и читалищното дело. Уредник на краеведския музей “Искра” в Казанлък (1930-1958), от 1944 г. е директор на музея. Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на сборниците разкази “Не съм от тях” (1935), “Нашенци” (1936), “Аламинут” (1938), “Кой както я нареди” (1940), “Консул на Голо бърдо”(1947), “Панаир” (1957), “Пестете ни времето” (1969) и др.
Носител е на орден “Кирил и Методий” втора степен (23 септември 1951), на орден “Кирил и Методий” първа степен (1959), на орден “Народна република България” първа степен (март 1965). Удостоен със званието “Заслужил деятел на изкуството”. През 1992 г. на негово име е учредена фондация.
