Големият български художник Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък, Княжество България.
National Geographic Bulgaria посвети специална статия на именития казанлъчанин, Дечко Узунов.
“Хората, рибите и дърветата са преходни. Но когато рисуваш хора, риби и дървета, мисли за звездите, океаните и камъните, за да бъде вечно това, което правиш.”
Дечко Узунов
Дечко Узунов е сред най-значимите художници живописци на България. В родния си град Казанлък най-напред е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище, днес Национална художествена академия, в класа на проф. Петко Клисуров. През 1922 г. заминава за Мюнхен, където специализира при проф. Карл фон Маар. Докато е там се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук.
Завършва образованието си в Българската художествена академия през 1924 г. в класа на проф. Стефан Иванов. От 1932 г. преподава живопис в Академията, където по-късно е и професор (от 1937 г. е извънреден професор, от 1942 до 1963 г. и редовен). Негови ученици са Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков и др.
Творчески направления и наследство
Дечко Узунов твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, монументално-декоративна живопис. Рисува в жанровете пейзаж, натюрморт, портрет, голо тяло, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Оставя изключително богато и разнообразно художественото наследство като теми, жанрове и видове изобразително изкуство – изящни и приложни.
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на хотел “Казанлък”, в “Дом на културата” в Карлово, в операта в Стара Загора, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Илюстрира голям брой книги, включително на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
Създава декорите и костюмите за театрални и балетни постановки в Народен театър “Иван Вазов”, сред които „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.
Участва в повечето общи изложби на дружество „Родно изкуство“ в България и в чужбина – Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена.
Прави шест самостоятелни изложби в София, както и по една в Казанлък и Сливен.
Зад граница прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Носител е на множество български и международни награди и отличия
- Сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на Св. Св. Кирил и Методий (1937)
- Награда от румънския крал Михай с Кръст за изкуство (1946)
- Орден “Народна република България” I степен (1961)
- Димитровска награда за постижения в изкуството (1962)
- Звание “заслужил художник” (1963)
- Звание “Герой на социалистическия труд” (1967)
- Орден за литература и изкуство на Министерство на културата на Франция (1979)
Обществена дейност
Многоликата творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана със значителна по мащаб обществена дейност.
Творецът художник е член-съосновател на дружеството „Родно изкуство“ (от 1925 г.), член е на „Ротари клуб“ (от 1935 г.). председател е на Съюза на дружествата на художниците в България (1939-1940) и на Съюза на българските художници (1965-1969), народен представител е в Петото народно събрание на НР България (1966).
От 1973 г. Дечко Узунов е действителен член на БАН.
През 1973, 1976 и 1979 г. е последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО.
През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата.
През 1983 г. е поканен за почетен член на Руската академия на изкуствата.
В чест на един от най-значимите български творци, художествената гимназия в Казанлък носи името Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“.
