Конфликти като този, при който при масово сбиване в Казанлък загина човек, а още 18 бяха ранени, тлеят в почти всички ромски квартали, коментира за Радио Стара Загора Ганчо Илиев от Сдружение „Свят без граници“. Той обясни, че в села като Тъжа и Манолово, откъдето са двете фамилии проблем е работата на парче, липсата на работа с институции и възможности за постигане на трайна интеграция.
„В махалите има борба за надмощие, за показване на сила. Такива конфликти тлеят в почти всички ромски квартали. Там където има хора от общността, които са центрове на влияние, които разбират своята роля и място в обществото няма и няма как да се достигне до такъв момент както между тези семейства в двете павелбански села“, казва Илиев. Той обясни, че сдружението е работило на терен в двете села Тъжа и Манолово многократно, познават добре бита и ситуацията там.
„Проблем са липсата на адекватни услуги, липсата на достатъчно мотивирани центрове на влияние, липсата на достатъчна работа в модел на пряка работа с институциите няма как да има устойчив и дългосрочен резултат. Проблем е продължаването на образованието, реинтеграция в образователна среда, защото в момента работим на парче. Работим по проблем свързан със здравеопазването, но паралелно трябва да има образователна институция, която да види децата ходят ли на училище или не. Да има механизъм да се приложат комплексно услуги, които да постигнат резултат, не само в рамките на програмата, а да може и след като нас ни няма там, да има развитие в положителен план“, казва Ганчо Илиев.
Той все пак вижда и положително развитие в тази общност.
Например вече над 35% от ромите в Старозагорско завършват средно образование, докато преди 10 години процентът е бил едва 10. Около 15% продължават да учат и висше образование, сочат данните на организацията.
„Между 20 и 50 човека от област Стара Загора продължават образованието си в Университети. Има вече традиция млади момичета да продължават образованието си в специалности на Медицинския факултет – Стара Загора, като медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, което е показателно, че на този етап визията за образование започва да става устойчив модел в общността“, обясни Ганчо Илиев.
Той допълни, че се наблюдават и трудности с реализацията на завършилите висше образование роми у нас.
„Големият проблем е търсенето на реализация и задържането на тези млади хора в България тъй като те са ролевият модел, който е ценен за общността. Над 30 момичета са завършили Педагогическия факултет в Стара Загора и нито едно не е намерило реализация. Друг проблем е, че голяма част от медиаторите в ромските махали не са от ромски произход“, каза Ганчо Илиев от „Свят без граници“.