Чудомир е роден на 25 март 1890 г. в село Турия. Учи в Стара Загора, завършва Художествената академия в София, специализира в Париж и пътува из Италия, Австрия, Германия, Русия, Унгария, Полша, Румъния и Турция. Въпреки международното си признание, той никога не напуска задълго родния си Казанлък и Долината на розите, защото вярва, че хората от този край са неизчерпаем източник на неговото творческо вдъхновение.
Чудомир (творчески псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) е един от най-популярните български писатели и художници. Многобройните му приятели и познати го наричат просто „Чудото“, вероятно не само за да изразят близостта си, но и да подчертаят неговата необикновена оригиналност. Смята се, че сам си е избрал псевдонима, защото често казвал „чудя се и се мая“ по повод различни житейски ситуации.
Чудомир е наистина неповторимо явление в българската култура. Той съчетава в себе си изключително редките дарби и на писател, и на художник. Никой още не се е осмелявал да твърди коя от тях е по-силна. И неговите над 2500 карикатури, скици, портрети и композиции, и неговите великолепни хумористични разкази и фейлетони (издадени в пет сборника и преиздавани повече от 60 пъти) десетилетия наред разсмиват и ободряват цяла България. Това са двете страни на единния и цялостен Чудомиров художествен свят.
Освен писател и художник, Чудомир е и изтъкнат музеен и читалищен деец, краевед, преподавател по рисуване, журналист, редактор, общественик. Водил е дневник в продължение на повече от 30 години, където споделя мисли за живота, политиката и изкуството. Тези записки са безценен източник за разбиране на личността му.
Живот и творчество
Чудомир е бил желан сътрудник на най-авторитетните столични издания и е поддържал близки приятелски и творчески контакти със знаменитости като Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Николай Райнов, Христо Ясенов, Георги Райчев, Елин Пелин, Гео Милев, Константин Щъркелов, Иван Хаджийски. Неговите разкази са преведени на повече от 20 езика, а изложбата му „Нашенци“ е представяна в много европейски столици.
В основата на творчеството му стои убеждението, че „докато сатирата е скалпел, хуморът е мехлем за раните“. Чудомир използва хумора като средство за лечение на човешките недъзи и обществените пороци. В своите разкази той създава земни, жизнени и мъдри персонажи, които са отражение на българския характер и бит.
Наследство
Чудомир посвещава живота си на културното развитие на Казанлък. Дълги години е директор на Историческия музей в града и работи усилено за съхраняване на културното наследство. Неговата съпруга Мара Чорбаджийска, също художничка, е не само негова творческа опора, но и човекът, който след смъртта му полага огромни усилия за популяризиране на творчеството му.
В негова чест са създадени Литературно-художественият музей „Чудомир“ в Казанлък и негов паметник в родното му село Турия. Почти цялото му творческо наследство се съхранява именно в този музей.
Чудомировият свят отдавна се е превърнал в мярка и ключ за проникване в българската народопсихология. Неговите творби не само забавляват, но и разкриват дълбоките пластове на българската душевност, което ги прави актуални и до днес.
