Напоследък младите хора имат интерес към съхраняване на традициите и на родовата памет. Това каза в интервю за БТА съставителят на краеведския труд “За Тъжа. Туй, дето не се запише днес, утре се забравя” Мариана Бечева. Книгата се базира на спомените и бележките на Тодор Бечев, който е дядо на съпруга на съставителката и съдържа легенди, пословици, гатанки, обичаи, обреди, вярвания и текстове на автентични песни от региона на павелбанското село Тъжа. Изданието съдържа много старинни автентични снимки на църкви, чешми, мостове, отделни местности, както и истински истории на местни жители.
Тодор Бечев е роден през 1896 година и е починал през 1966 година, разказа Мариана Бечева. По думите й той е смятал, че всичко, което възрастните хора знаят и е предавано през вековете, трябва да се запише, защото в противен случай ще потъне в пълна забрава. Винаги е носел тетрадка със себе си и през целия си живот е записвал и съхранявал всичко, което се предава от уста на уста. Събирал е разнообразна информация, включително и за родовете от село Тъжа. “В селото има много млади хора, които се интересуват от родовете си, помагали сме на много от тях да потърсят своите корени и предци. По записките може всеки род да направи свое родословно дърво”, коментира тя и допълни, че родословното дърво на семейство Бечеви е проследено по записките на Тодор Бечев до 1703 година.
“Имал е феноменална памет. Обичал е много и да пее, в архива имаме над 800 стари народни песни, някои от които са отдавна забравени, но той е записал всичките текстове до края. Няма нито една, която да спира донякъде, макар и някои да са изключително дълги”, каза още Мариана Бечева. Част от тях са включени в книгата. Тя допълни, че в семейството са запазени и мегафонни ленти, на които са записани първите куплети и припевите на редица песни. “Надявам се, ако има интерес, тези песни да се издадат в книга с диск към нея, за да бъдат съхранени за поколенията, вместо да се налага да се измислят нови такива”, отбеляза Бечева.
Съставителката на книгата разказа, че записките на Тодор Бечев се съхраняват в семейството му след неговата кончина, а тя и нейният съпруг Петьо Бечев са работили върху изданието повече от пет години. По думите й Тодор Бечев е мислел да издаде записките си приживе, но тогава доста от нещата, които е записвал, все още са се помнели, а и е било много по-трудно да се изработи такава книга. “Може би ако тогава беше издадена, тя щеше да бъде отдавна забравена. Смятам, че сега й е дошло времето, защото сякаш сега хората започнаха да търсят корените си”, каза още тя. Бечева посочи, че преди да започнат работа по изданието, със съпруга й са се консултирали с етнолога и историк проф. Иваничка Георгиева дали записките, с които разполагат, са ценни и си струва да бъдат издадени. Проф. Георгиева е очарована от текста и казва, че след толкова години опит за пръв път чува например за ритуала за предпазване от чума, описан в записките на Тодор Бечев. “Информацията, която ни е завещал, ще бъде използвана и от фолклористи и етнолози. Това е паметта на традициите, тя не е нечия собственост. Ако обаче беше представена само в научна литература, тя нямаше да може да достигне толкова лесно до обикновения човек”, смята още съставителката на краеведския труд.
В изданието “За Тъжа. Туй, дето не се запише днес, утре се забравя” записките на Тодор Бечев са подредени по раздели, описващи автентичния фолклор на тази част от България, включени са предания, легенди, както и рецепти, описание на различни билки и тяхното приложение в традиционната българска кухня, включително и като лек за болести. Мариана Бечева коментира, че не може да определи жанра на книгата и я сравни с приказка, която разказва историята на този край, а целта е традициите и спомените за онова време да бъдат съхранени за поколенията. По думите й изданието се чете лесно и е предизвикало интерес след представянето му по време на Празника на розата и минералната вода в Павел баня. Мариана Бечева не е родом от Тъжа. По думите й това е причината да подбере в книгата тъкмо онова, което не се отнася само до населеното място. “В книгата има много неща, които са напълно забравени. Тя не е за Тъжа, тя е по-скоро от Тъжа за цяла България. Иска ми се да заинтригува читателите и някои от тях да посетят описаните места, а нашият край да се споменава по хубав повод”, коментира съставителката и допълни, че в региона има много интересни места, които не са достатъчно популярни.
Тодор Бечев е имал тежък живот, разказа неговият внук Петьо Бечев. “Участвал е в Македоноодринското опълчение, ранен е в боевете за Одрин, а брат му е убит”, посочи той. Бил е близък и до писателя и краевед Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който е родом от павелбанското село Турия. По това време той е гостувал често в дома на семейство Бечеви, а двамата са били пионери в събираческата дейност в този край, тогава не е имало установени правила как се правят теренни и краеведски проучвания. Макар и завършил само четвърто отделение, Тодор Бечев е бил природно интелигентен, бил е сътрудник към музей “Искра” в Казанлък и към Археологическия музей в Пловдив, основал е музейната сбирка в село Тъжа, бил е общественик и е участвал в много фолклорни изяви, каза още неговият внук, който допълни, че също има голям интерес към историята и от малък е обичал да чете записките на дядо си.
Мариана и Петьо Бечеви коментираха, че издаденото в книгата е една много малка част от всичко, което Тодор Бечев е записвал. Оформянето на изданието не е било лесно, тъй като всичко е съхранено в тетрадки, а на места мастилото и моливът са избледнели. “Може би предстои и издаването на още материали от съкровището, с което семейството разполага”, казаха още те. Двамата са категорични, че тази информация не трябва да остава скрита, а трябва да стигне до хората. Те посочиха, че книгата сама ще намери своите читатели, а останалите спомени на Тодор Бечев ще дочакат своето време да бъдат споделени.
Книгата е финансирана от администрацията в Павел баня по предложение на кмета Иса Бесоолу и подарена на всички читалища в общината.
Оригиналните записки на Тодор Бечев, снимки: БТА
