Лекарка от Спешна помощ в Казанлък написа емоционален пост във facebook, по повод пореден случай на агресия срещу медици в лечебния сектор. Садет Нури, която работи от 8 години в отделението разказва, за това на какво са подложени тя и нейните колеги и в каква среда им се налага да работят.
Ето и пълният текст на емоционалния статус:
АЗ СЪМ ЕДНА “МРЪСНА ТУРКИНЯ” даже и “САНИТАРКА “ не става от мен !
Днес съм дежурна в Спешна помощ . Пристига пациентка на вратата с Паник атака след претърпяно ПТП на близък. Приех ме я в залата, беше обслужена от мен и от деж. сестри! Овладяхме Паник атаката ѝ. Обаче се оказахме виновни ,че не сме я прегледали , държали сме се с нея като с ”Животно” , че сме подхождали към нея със сарказъм . Пациентката е била с ДЦП и инвалид 100%, чиято информация ни беше спестена !
В продължение на 3ч. бяхме подложени на вербална агресия , обиди ,подигравки и разни епитети (говорене на “ма” и”бе”), и нападка на етническа основа! С 8г. Трудов стаж съм в Спешна помощ винаги е имало скандали , инциденти, някой път провокирани от нас, някой път от пациентите.
Никога не съм деляла хората на бели, черни, българи , турци, роми, помаци, инвалиди , онкоболни, психично болни, бедни и богати или здрави! Наясно съм , че човек , който няма нуждя от мед. помощ, няма да я търси. Гледам да си върша работата качествено и да си изпълня служебните задължения ! Но днес ми дойде в повече !
ИСКАМ ВЕЧЕ НА НЯКОЙ ДА МУ ПУКА ЗА ЛЕКАРИТЕ И ЗА МЕДИЦИНСКИЯ ПЕРСОНАЛ!
Не искам да съм виновна за несполуките на хората в живота , не искам върху мен да си излеят натрупания негативизъм , комплекси, социален статус, и здравен статус от живота им. Твърдейки ,че са дискриминирани!
Не съм безгрешна, допускам грешки, човек съм , не съм робот имам чувства и емоции!
Писна ми вече да слушам за правата на пациентите и да бъда заплашвана с медиите и снимана без мое съгласие.
Искам хората да се ограмотят да могат да направят разлика между спешно и неотложна състояние, да се отнасят с уважение към хората, от които очакват да ги лекуват . А не да се обръщат с гръб към доктора, който отива да ги преглежда и да не изпълняват дадените им указания, и да ги обвиняват , че не са били прегледани!
Моите права като човек и лекар , кой ще ги защити ??? Защо Ние медицинските работници нямаме права, а имаме само задължения, норми, наредби и кодекси, които трябва да спазваме ???
ДО ВСИЧКИ МОИ ПАЦИЕНТИ ПРОСТЕТЕ МИ ЗА НЕГРАМОТНОСТА, АЗ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДА ЛЕКАР, НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ДА СЪМ ЛЕКАР !
ПРОСТЕТЕ МИ ЗА СПАСЕНИТЕ ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ И ЗА ТЕЗИ , КОИТО НЕ СЪМ УСПЯЛА ДА СПАСЯ! АЗ не съм ГОСПОД!
Аз съм просто човек ! Както и Вие !Със своите несполуки и неугоди в живота… ПРОСТЕ ТЕ МИ !
Презирам езика на омразата , не уважението и агресията!
СРАМ МЕ Е, ЧЕ СЪМ ЛЕКАР!!!
